Дейвид Брин - Килн хора

— … обвини татко в кражба на файлове и оборудване! Беше направо бесен. И въпреки това сдържаше гнева си, сякаш татко имаше някаква власт над него. Нещо, което караше дори президента на „Универсални пещи“ да не се намесва, независимо колко е ядосан.

— Изнудване? — предположих аз. — Дубълът на Каолин душеше из стаята, когато дойдох да те взема във вторник вечерта. Може би е търсел някакво доказателство, което да унищожи веднага след като се е отървал от Йосил…

— Не — поклати глава Риту. — Чух как преди да си тръгне татко каза на Енеас: „Аз съм единствената ти надежда, така че се разкарай от пътя ми, ако нямаш кураж да помогнеш.“ Това звучи много заплашително, признавам, но не е изнудване. А и все още не мога да повярвам, че Енеас е в състояние да убие някого.

— Е, но все пак нещо подобно на дубъл на Каолин стреля по нас в пустинята.

Точно в този миг се разнесоха няколко силни взрива от мястото, където задната група се биеше срещу безименния си враг. Риту подскочи… но успя за пореден път да потисне ужаса си. По свой начин показваше истинска смелост.

— Аз… мислих много за това. Разбираш ли, Енеас не се тревожеше само за баща ми. Имаше растяща натрапчива идея за… Бета . — Риту буквално изплю с отвращение думата. — Енеас похарчи цяло състояние в застраховки и охрана, за да не позволи достъп на Бета до технологиите и материалите на УП. Предполагам, че в хода на това по някакъв начин е открил истината за другата ми половина. — Тя кимна към стоящия наблизо голем. — Сигурно е било ужасно за него да разбере, че Бета знае всичко за компанията, което зная и аз. Не би могъл дори да го преследва или да си отмъсти, без да нарани и мен… същата Риту Махарал, към която се отнасяше едва ли не като към своя дъщеря. Не можеше и да говори с мен за проблема. Това само би предупредило Бета. Затова бях държана настрана.

— Дори и по-лошо — добавих аз. — Каолин сигурно се е тревожел от възможността Бета и Йосил Махарал да сключат съюз.

— Само мисълта за това би го накарала да полудее.

— Значи големът му е стрелял по нас, защото си е помислил, че ти си Бета — заключих аз. — Ти беше маскирана като дубъл. А аз през цялото време си мислех, че е било заради мен ! Но тогава кой е изстрелял ракетата срещу дома ми и…

Заблуден куршум мина покрай нас и рикошира в тавана. Риту грейна. За четвърти или пети път се опита да се притисне още по-близо до мен. Сред целия ужас наоколо най-естественото нещо бе да се прегърнем. Но аз се отдръпнах — може би носех някакъв ужасен вирус.

Алтернативата бе да не спираме да говорим. Наклоних глава, за да я погледна право в очите.

— Ами баща ти? Какво е правел тук, че така е уплашил Каолин? Защо краде големи и оръжие от правителството? И биологично оръжие, за Бога! Риту, какво продължава да става тук? Дни след смъртта му?

Настоятелността ми я накара да се отдръпне. Хвана се с две ръце за главата. Гласът й се пречупи.

— Нищо не зная!

Намеси се някакъв друг глас.

— Остави я на мира, Морис. Досаждаш на неподходящата ми личност.

Беше раненият голем, който ни пазеше. Досега бе стоял толкова неподвижно, че имахме чувството, че сме се скрили зад някакъв камък. Квадратното му лице погледна надолу, възнаграждавайки ме с почти безизразен поглед. И все пак долових познатото презрение на дългогодишния си враг. Дори знанието, че е плод на невронна свръхкомпенсация, не помагаше особено. Продължавах да го мразя.

Бета заговори с дълбок дрезгав глас, но със същия подигравателен тон.

— Както и предполагаш, двамата с Йосил сключихме сделка. Той ми осигуряваше неограничени доставки направо от изследователския отдел, с всичките му там екстри, като например кожа, която може да си сменя цвета при дадена команда.

— Майтапиш се.

— Не. Благодарение на Йосил те пристигаха право в хладилника на Риту, а аз се грижех тя никога да не ги погледне отблизо. Направихме така, че част от дубълите й уж правят точно каквото се иска от тях, и по този начин сведохме тревогите и подозренията й до минимум. Помощта му беше много голяма и работите ми вървяха добре… до неотдавна.

— А Махарал какво получаваше в замяна?

— Научих го на тънкостите в измъкването! Как да се шмугва, да се крие и да избягва Световното око. Връзките ми с подземния свят ми помогнаха много. Стана нещо като игра на татко и син. — Дубълът намигна на Риту, която потрепери и се извърна, така че Бета насочи многозначителната си усмивка към мен. — Подозирам, че татко винаги е искал да има момче.