Грег Беър - Радиото на Дарвин

Сол се почеса по бузата и я изгледа гордо.

Кайе размаха предупредително пръст.

— Креационистите ще изхвърлят талашита и ще заявят, че пак говорим за Дядо Господ.

— Всеки си носи кръста — въздъхна Сол.

— Милър спомена, че АЧЕРВ затварял веригата на обратната връзка за отделния организъм — тоест за човешките същества. Това би означавало, че АЧЕРВ е нещо като невротрансмитер.

Сол се наведе към нея и размаха ръце — искаше да покаже, че има цял куп възможности.

— Да бъдем по-конкретни. Хората си сътрудничат в името на общото благо, затова се формират и обществата. Те общуват сексуално, химически и социално — чрез език, писменост и култура. Известно е, че феромоните могат да повлияват човешкото поведение: цикълът при жени в затворена група се синхронизира. Мъжете избягват столове, на които са седели други мъже, затова пък жените се привличат от тези столове. Невидими за окото сигнали, на които сляпо се подчиняваме. Но ето сега подозираме, че телата ни обменят ендогенни вируси, точно както го правят бактериите. Толкова ли е изненадващо и невероятно?

Кайе не бе разказала на Сол за разговора си с Джудит — не искаше да избързва, — но сега попита:

— Ами ако АЧЕРВ има няколко предназначения? Възможно ли е да притежава и други, неприятни странични ефекти?

— Всяко нещо в природата може да се обърка — призна Сол.

— Добре де, но ако вече се е объркало? Ако е станала грешка, ако първоначалното предназначение е изгубено и е останал само болестотворният ефект?

— Не е изключено — отбеляза Сол с вежлива липса на интерес. Мислите му все още бяха насочени към еволюцията. — Наистина смятам, че трябва да поработим върху тези въпроси идната седмица. Разполагаме с готов материал — бихме могли да съберем още данни, да се свържем с хора от Колд Спринг и Санта Барбара… Може би дори с Милър. На предложения като неговото не можеш просто да кажеш не. Ще поговорим и с Джей Найлс. Искам да положим солидни основи. Как мислиш, заслужава ли си да заложим всичките си пари за Нейно величество еволюцията?

Всъщност тази идея по-скоро плашеше Кайе. Струваше й се рискована. Би предпочела да изчака, докато Джудит научи още подробности за АЧЕРВ. Още повече че вирусът нямаше никаква връзка с печелившия бизнес за откриване на нови антибиотици.

— Твърде съм изморена, за да мисля — отвърна тя. — Попитай ме утре.

Сол въздъхна щастливо.

— Толкова много загадки и толкова малко време.

Кайе не беше виждала Сол толкова ентусиазиран от години. Той си подсвиркваше тихичко и тактуваше с пръст по дръжката на седалката.

Сам, бащата на Мич, го намери във фоайето на болницата с прилежно прибран в голям плик багаж и стегнат в дебел гипс крак. Операцията бе минала безпроблемно, преди два дни му извадиха пироните и кракът му зарастваше според очакванията. А днес го изписваха.

Сам помогна на Мич да докуцука до паркинга, метнал плика на рамо. Беше взел под наем един раздрънкан опел. Наложи се да изтика докрай назад седалката до шофьора. Мич се пъхна несръчно вътре и Сам потегли. От време на време поглеждаше нервно сина си с крайчеца на окото.

— Това е нищо в сравнение с Виена — промърмори Мич.

— Сигурно. Нямам представа как се отнасят с чужденците. Предполагам, че не са толкова зли, колкото мексиканците. — Бащата на Мич имаше къдрава кестенява коса и изпъстрено с лунички червендалесто ирландско лице, което изглеждаше винаги готово да се засмее. Но Сам рядко се усмихваше и в очите му понякога блясваше нещо, което караше Мич да застава нащрек.

Мич бе наел малък апартамент в покрайнините на Инсбрук, но естествено не се бе вясвал там, откакто бе тръгнал към пещерата. Сам запали цигара и взе да дърпа нервно, докато се изкачваха по тясната извита стълба.

— Внимавай с крака — посъветва го той.

— Нямам друг избор — отвърна Мич. Сам му помогна на завоя и после го задържа, докато се закрепи на патериците. Мич извади ключа и го пъхна в бравата. Посрещна ги хлад. Малкият апартамент с голи бетонни стени и нисък таван не бе затоплян от седмици. Мич веднага се пъхна в тоалетната, но се оказа, че вътре е твърде тясно за гипсирания му крак.

— Ще трябва да стрелям от бръснещ полет — оплака се той и баща му, който тъкмо минаваше по коридорчето, се захили.

— Следващия път си вземи апартамент с по-голяма тоалетна. И да е чисто — отбеляза той. Беше пъхнал ръце в джобовете си. — Двамата с майка ти си говорехме, че сигурно ще искаш да се прибереш у дома.