Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Мутации, които са ползотворни — подсказа му тя. — Физиологични прояви, които не застрашават важни структурни правила в организма.

Милър се усмихна, подпря се масата и започна бавно да се клати напред-назад. Очевидно беше много доволен от себе си.

— И къде ще се съхранява еволюционната информация — в целия геном, холографски, в различни части на различни индивиди, или просто в репродуктивните клетки? А може би някъде другаде?

— Клишета, съхранявани в резервни секции на генома във всеки индивид — измърмори Кайе и после прехапа език. Милър — и Сол — разглеждаха всяка идея като храна, която трябва да бъде споделена и сдъвкана многократно, преди да бъде използвана. Кайе предпочиташе да е сигурна, преди да говори. Тя потърси подходящ пример. — Като бактериалната реакция на топлинен шок или бързопротичащата климатична адаптация при дрозофилите.

— Но хората са много по-сложни от дрозофилите. Резервните секции при тях трябва да са много по-големи. Дали вече не сме ги открили, без да знаем на какво сме се натъкнали?

Кайе докосна Сол по ръката, за да внимава. Двамата имаха репутацията на учени, стъпили на гребена на вълната, но трябваше да бъдат предпазливи, дори със стара кримка като Милър, когато споделяха последните си открития. Току-виж тръгнало: „Кайе Ланг каза, че…“

— Никой още не ги е откривал — рече тя.

— Така ли? — учуди се Милър и я погледна внимателно. Имаше чувството, че я осветяват стотици прожектори. — Е, може и да не е. — Той сви рамене. — Според мен те се проявяват само в репродуктивните клетки. Половите клетки. От хаплоид в хаплоид. Без външна изява, освен ако не дойде потвърждение от друг индивид. Феромони. Или дори разменени погледи.

— Ние не смятаме така — възрази Кайе. — Според нас резервните секции ще носят инструкции само за незначителните промени, които водят до появата на нови видове. Останалата част от детайлите ще бъде закодирана в генома — стандартни инструкции за всичко под това ниво… Вероятно ще действа както на нас, така и на шимпанзетата.

Милър се намръщи и спря да се клати.

— Ще оставя това да се повърти за минута из главата ми. — Той вдигна очи към тавана. — Има логика. Защита на вече изпробван модел, при минимални усилия. Въпросът е дали тези неуловими промени, пренасяни от резервните секции, ще се проявяват последователно?

— Това не знаем — каза Сол, сгъна салфетката си и я сложи на масата. — Друго няма да измъкнеш от нас, Дрю.

Милър се ухили широко.

— Разговарях с Джей Найлс. Той смята, че теорията за прекъснатото равновесие издиша, че проблемът е от системен характер, мрежов проблем. Селективен неврален системен разум. Никога не съм бил голям почитател на тази теория. Според мен това са само изрази, целящи да замъглят темата, да избегнат описанието на нещо, което трябва да бъде казано с ясни думи. — Той ги изгледа внимателно и добави. — Мисля, че мога да ви помогна, ако ме искате.

— Благодаря, Дрю. Може и да ти се обадим — рече Кайе. — Но засега предпочитаме да се забавляваме сами.

Милър повдигна рамене, чукна се с пръст по челото, стана, заобиколи масата и се включи в друг разговор.

Докато летяха към „Ла Гуардия“, Сол се върна на темата.

— Дрю няма никаква представа, ама никаква.

— За какво? — попита Кайе. — Според мен беше доста наясно.

— Ако ти, аз или някой друг биолог започне да говори за разум, който стои зад еволюцията…

— О, това ли! — Кайе махна с ръка. — Витализмът е затворена страница.

— Когато Дрю говори за разум, или ум, той няма предвид съзнателна мисъл.

— Така ли? — въздъхна уморено Кайе, бутна списанието на масичката и се извъртя. — А какво има предвид?

— Ти вече си работила над екологичните системи.

— Без особени успехи. Но докъде ни води това?

— Може да е задънена улица. Но имам някои странни хрумвания. Възли или неврони в системата, организирани в неврални мрежови модели, които създават обратни връзки до възлите в резултат на повишена мрежова активност и увеличават ефективността на всеки възел, в резултат на което и на цялата система.

— Това е съвсем ясно — прекъсна го тя намусено.

Сол завъртя глава, за да й покаже, че не е свършил.

— Кайе, по-умна си, отколкото аз въобще ще бъда някога. Продължи нататък. Доведи го докрай, Кайе. Точно за това те бива.

— Но… — Тя се намръщи. — Това е начинът, по който работи човешкият мозък, или по който функционират екосистемите например. Неврони, които си разменят огромно количество сигнали. Сигналите се довяват един към друг, или се неутрализират, до достигането на определено решение. Те се придържат към базисните действия на всичко в природата: сътрудничество и конкуренция, симбиоза, паразитизъм, хищничество. Нервните клетки са мозъчни възли, а гените са възлите на генома, сътрудничещи си и конкуриращи се, за да бъдат възпроизведени в следващото поколение. Индивидите са възлите на вида, а видовете са възлите на екосистемата.