Грег Беър - Радиото на Дарвин

Атланта

Доктор Майкъл Войт подскачаше на дългите си тънки крачета по коридора пред Дикън.

— Странни неща ви интересуват — чуруликаше той с писклив глас. — Тук често сме свидетели на вродени аномалии, но нито веднъж на „иродовия грип“. Вече проведохме научна дискусия по въпроса. Имаме опит с инфекциите, разбира се, но все още не разполагаме с китове за АЧЕРВ. — Той се извърна и предложи: — Кафе?

Болницата в Олимпийското градче на Атланта беше на шест години, построена с федерални средства, за да облекчи работата на претоварените градски болници. С помощта на частни донори и пари, заделени от Олимпиадата, тя се бе превърнала в едно от най-модерните и добре оборудвани здравни заведения в щата, привличайки същевременно някои от най-добрите и многообещаващи млади доктори, както и немалко свадливи стари учени.

Войт покани Дикън в приемната и му наля кафе от кафеварката. През това време му обясняваше, че стаята се ползвала от студенти и стипендианти.

— Но по това време на нощта обикновено е празна. За нас среднощните часове са като най-гледаното време в телевизията — тъкмо тогава животът се сеща да се размърда и да изкара на бял свят нови безгрижни жертви.

— Какви аномалии? — насочи го към темата Дикън.

Войт сви рамене, дръпна един стол изпод масата и метна върху него дългите си крака. Зелените му дрехи шумяха като хартия — вероятно бяха само за еднократна употреба. Дикън седеше приведен напред, стиснал чашата в ръка.

— Аз се занимавам с най-крайните случаи, повечето от които не подлежат на никаква квалификация. Но през последните две седмици… ще ми повярвате ли, седем жени, които не могат да обяснят как са забременели?

— Целият съм слух — прошепна Дикън.

Войт разпери ръце и започна да сгъва пръсти, отброявайки случаите.

— Две, които са приемали противозачатъчни средства по религиозни подбуди, но те не подействали… Е, нищо необичайно, може би. Третата не е вземала таблетки, но пък твърди, че не е имала полови контакти. И представяте ли си?

— Какво?

— Тя се оказа virgo intacta 1 1 Девствена (лат.) — Б.пр. . Преди месец имала обилно кръвотечение, то преминало, после започнала да повръща, менструацията й спряла, отишла на доктор и той й съобщил, че е бременна. Срамежлива млада жена, която съжителства с възрастен мъж, странна двойка, но според нея въобще нямат сексуален контакт.

— Непорочно зачатие? — попита Дикън. — Второто пришествие?

— Не дрънкайте глупости — засмя се Войт. — Вече съм се родил.

— Извинявайте.

— Та значи, доведе ни нейния „старец“ — продължи Войт. — За да ни разкаже как стоят нещата в действителност. Оказа се, че е много загрижен за нея и настоява да узнаем цялата истина. Тя го пускала в леглото до себе си и му позволявала да се търка… Е, всичко от състрадание, нали разбирате. Само дето накрая забременяла.

Дикън кимна. Нищо странно наистина — поредната чудна история на живота и любовта.

Войт продължи.

— Спонтанен аборт. Само след три месеца пристига при нас — пак бременна. Двумесечен плод. Старчето, разбира се, е до нея, но твърди, че не е имало никакво търкане. Сигурен е обаче, че не е замесен друг мъж. Да му повярваме ли?

Дикън наведе глава настрани и повдигна вежди.

— Та такива ми ти странни неща — приключи Войт. — Нищо необичайно всъщност.

— Оплаквания от болести?

— Както винаги. Настинка, температура, болки по тялото. Мисля, че разполагаме с няколко интересни екземпляра в лабораторията, стига да искате да ги погледнете. Ходихте ли в Нортсайд?

— Още не.

— А защо не в Мидтаун? Там има доста събрани.

Дикън поклати глава.

— Какъв е броят на младите жени с немотивирана треска и небактериална инфекция?

— Дузина. Също в рамките на нормалното. Не пазим пробите повече от седмица — ако са отрицателни за бактерии, изхвърляме ги.

— Добре. Да видим екземплярите.

Дикън взе чашката с кафе и последва Войт до асансьора. Биопсичната лаборатория беше разположена в мазето, през две врати от моргата.

— Лаборантите си тръгват в девет — каза Войт, запали лампите и почна да тършува в един метален шкаф.

Дикън огледа лабораторията: три дълги бели маси, оборудвани с мивки, два отдушника, инкубатори, шкафове с прилежно подредена кафява стъклария и прозрачни колби, пълни с реагенти, оранжеви и зелени кутии с китове, два хладилника с врати от алпака и един по-стар бял фризер, компютър с принтер, върху който бе залепена бележка „РАЗВАЛЕН“, и зад вратата — метален стелаж с колелца.