Грег Беър - Радиото на Дарвин

Трима от учените в „Карл Роуз“ бяха получили стипендии за разработките си върху проекта за „Човешки геном“ — масивен, подкрепян със сериозно финансиране многонационален опит да се разгадае човешкият генетичен материал, да се анализират древните генни фрагменти, открити в „сметищата“ на гените, които учените наричаха интрони. Водещ учен в тази насока бе не друг, а Джудит Къшнер, която навремето в Станфорд бе рецензент на Кайе.

Не повече от метър и шейсет, Джудит имаше къдрава черна коса, кръгло засмяно лице и малки, но блестящи черни очи. Имаше и репутацията на учен, който знае какво търси и как да го постигне — смятаха я за истински магьосник, в чиито ръце всяка апаратура започва да работи на максимални обороти.

Това, че напоследък прекарваше повече време да пише отчети и да преглежда докторати, бе само поредната досадна прищявка на съвременната наука.

Фиона Биърс, червенокосата секретарка и помощничка на Къшнер, преведе Кайе през лабиринта от лаборатории до централния асансьор.

Кабинетът на Къшнер бе разположен на най-долния етаж, под земята, но над мазетата: без прозорци, с бетонни стени, боядисани в бежов латекс. По стените бяха налепени изрезки от списания и компютърни разпечатки. Четири компютъра бръмчаха синхронно в ъгъла, между тях и един суперкомпютър „сим енджайн“, подарен от „Майнд Дизайн“ в Сиатъл.

— Кайе Ланг, толкова се гордея! — посрещна я засмяно Къшнер и се надигна от стола, за да я прегърне. — Я ми кажи — кой те потърси? Лин? Или направо Стареца?

— Лин ми се обади вчера — отвърна Кайе и се изчерви. Къшнер плесна с ръце, размаха ги към тавана, за да отбележи победата, и обяви:

— Чудесно!

— Всичко ми се струпа накуп — оплака се Кайе и седна на стола, който й предложи Къшнер.

— Граби с пълни шепи! Наслаждавай се! — посъветва я завистливо Къшнер. — Ти го заслужи, скъпа. Три пъти те гледах по телевизията. Джеки Онияма от Си Ен Ен се опитваше да коментира откритието ти — какви смехории само! Тя и на живо ли е такава сладурана?

— Всички се държаха много мило с мен. Омръзна ми да обяснявам едно и също.

— Но пък има много неща за обясняване. Как е Сол? — превключи темата Къшнер, като умело прикри безпокойството си.

— Добре е. Все още се опитваме да сковем партньорство с грузинците.

— Ако и сега не искат да ти станат партньори, значи нищо не разбират от истинския капитализъм — заяви Къшнер и седна до Кайе.

Фиона Биърс ги слушаше засмяно.

— И тъй… поде Къшнер и погледна Кайе внимателно. — Пътят не се оказа толкова дълъг, а?

Кайе се засмя.

— Чувствам се толкова млада!

— Аз пък ти завиждам. Нито една от безумните ми идеи не е печелила толкова внимание.

— Накрая всичко опира до пари.

— Пари, пари. Да ти трябват, случайно?

— Не бих искала да компрометирам професионалното си положение.

— Ах, не забравяй, скъпа, че ние сме жени. От нас се очаква да правим наука по различен начин. Ние слушаме и трупаме, слушаме и трупаме, досущ като бедничката Розалинд Франклин, а не като всичките тези гениални млади момчета. И винаги го правим напълно безкористно. Но стига сме дрънкали празни приказки. Имам нещо наистина интересно, което трябва да ти покажа. Фиона, бъди така добра и пусни нашата малка симулация.

Кайе премести стола си встрани. Биърс седна до големия компютър и изпука пръстите си като пианист.

— Джудит се зароби на тази машина цели три месеца — обяви тя. — Това, което ще пусна, се уповава до голяма степен на твоите изследвания, останалото е информация, събрана от три геномни проекта — използвахме само най-новите сведения. Започваме с обвивката на АЧЕРВ и неговата миниатюрна, универсална система за доставка. Ще видиш симулация на процеса на заразяване, базирана върху лабораторни резултати от петия етаж — групата на Джон Доусън. Те инфектираха хепатоцити в плътни тъканни култури. Виж какво се получи.

Биърс натисна един клавиш и пусна компютърната симулация. Пред очите й микроорганизмите на АЧЕРВ проникнаха в хепатоцитите — чернодробни клетки в лабораторни петрита — и започнаха да преустановяват някои клетъчни функции, да кооперират с други, да транскрибират тяхната РНК до ДНК и да се интегрират в клетъчната ДНК, след което и да се репродуцират. Оцветени в ярки, симулирани цветове, започнаха да се оформят новите вирусни микроорганизми, лишени от обвивка сред цитозола — вътрешната клетъчна течност. После вирусите мигрираха до външната клетъчна мембрана и се измъкваха във външния свят — всеки микроорганизъм обгърнат в парченце от собствената обвивка на клетката.