Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Мумиите не бяха Homo sapiena sapiens — заяви уверено Мич и си наля чаша вода. Предложи и на гостите. Лурия и жената приеха, Брок поклати глава.

— Всъщност, ако наистина сте ги открили, скоро ще намерим отговора и на този въпрос. Любопитен съм да разбера каква е вашата представа за хронологичния ред на човешката еволюция.

— Не съм догматик — отвърна Мич.

Лурия заклати глава — comme ci comme ça — и прелисти бележника си отново.

— Клара, бъди така добра и ми подай голямата книга. Отбелязал съм някои снимки и схеми на мястото, където бихте могли да бъдете преди да ви намерят. Погледнете и кажете виждате ли нещо познато?

Мич взе книгата и я подпря отворена в скута си. Повечето снимки бяха направени в слънчев ден. Той прегледа отбелязаните страници и поклати глава.

— Не виждам замръзналия водопад.

— Нито един от местните водачи не знае край глетчера да има замръзнал водопад. Ако ни дадете някой друг ориентир…

Мич поклати глава.

— Стига да можех, професоре…

Лурия решително скръсти ръце.

— Мисля, че вие сте един честен млад човек, вероятно талантлив учен. Ще ви кажа нещо, стига да не горите от желание да излезете навън и да започнете да разправяте разни работи пред вестникарите. Съгласен?

— Нямам никакво намерение да разговарям с тях.

— Бебето е било мъртвородено, или с тежки малформации. Главичката й отзад е била пробита, вероятно от закалено в огън дървено острие.

„Ѝ.“ Новороденото е било момиченце.

Кой знае защо, тази мисъл разтърси Мич дълбоко. Толкова много преживявания. Смъртта на Тилде и Франко. Той отново отпи от чашата.

— Извинявайте. — Мич вдигна ръкав и попи капките на горната си устна.

Лурия го наблюдаваше със съчувствие.

— Това, разбира се, придава на историята ви известна достоверност. Но… — професорът вдигна ръка и посочи с пръст тавана — все още е трудно да се повярва в нея.

— Новороденото със сигурност е Homo sapiens neandertalensis — заяви Брок. — Има интересни черти, в някои отношения дори съвременни. Не са европоидни, по-скоро анадолски, дори турски, но това са само ранни предположения. Не познавам друга толкова прясна находка. Направо е невероятно.

— Дали не съм си го измислил — промърмори Мич и отмести поглед встрани.

Лурия повдигна рамене.

— Когато се възстановите, имате ли нещо против да излезете с нас на една разходка до глетчера — за да потърсим пещерата?

— Разбира се, че не — отвърна Мич, без да се поколебае.

— Ще се опитам да го уредя. Но засега… — Лурия погледна многозначително крака на Мич.

— Поне четири месеца.

— След четири месеца сезонът няма да е подходящ за катерене из планините. — Лурия се надигна и останалите го последваха. — По-скоро догодина.

— Благодаря ви, доктор Рейфълсън — каза Брок. Ако е вярно, това ще е изумително откритие.

Те се поклониха официално и излязоха.

— Нашето грипче не лови девствени жени — обяви Дикън, след като вдигна глава от записките пред себе си. — Това ли се опитваш да ми кажеш?

Джей Салтър се пресегна, взе купчината записки и ги тръшна на бюрото. Дебелите стени на кабинета погълнаха звука.

Много от канцелариите на долните етажи в Първи корпус на Центъра бяха преустроени от лаборатории за опити с животни. Понякога Дикън си мислеше, че долавя слабата миризма на дезинфектант и маймунски изпражнения.

— Това беше най-голямата изненада, която успях да открия сред купчината информация — кимна Салтър. Тя беше една от водещите им учени, незаменима в работата на компютър, където задаваше едновременно няколко програми по един и същи проблем. — Понякога го хващат и мъжете, или поне показват лабораторна позитивност към него, но липсват симптоми. Мъжете са само заразоносители за жените, но не и за други мъже. Освен това… — тя чукна с пръст по бюрото — не можахме да разберем кой ги заразява.

— Значи този АЧЕРВ е строго специфичен — рече Дикън и поклати глава. — Колко случая имаме досега?

— Шест хиляди и двеста жени и само шейсет и седем мъже, всичките партньори на заразените жени. Ретровирусът се предава само при продължителен контакт.

— Тоест нищо общо със СПИН.

— Точно така. Господ Бог се е разсърдил на жените. Болестта започва от носната и бронхиална лигавици, следва леко възпаление на алвеолите, заразата прониква в кръвния ток, стига яйчниците… и после изчезва. Болки в ставите, понякога кашлица, нищо особено. Ако жената е бременна, има голяма вероятност да изгуби плода.