Грег Беър - Радиото на Дарвин

Херц и Ланг стояха пред голяма бяло-зелена къща в американски стил. Херц се държеше с професионална увереност, но Ланг изглеждаше малко разтревожена.

— От Центъра за контрол на болестите и Националния здравен институт научихме, че този нов вариант на грипния вирус вече е бил идентифициран с голяма сигурност в Сан Франциско и Чикаго и вероятно скоро това ще бъде потвърдено от Лос Анджелис. Как смятате, дали това не е началото на световна грипна епидемия, за която учените предупреждават още от началото на века?

Ланг хвърли неспокоен поглед на камерата.

— Първо, това не е точно грип. Вирусът не е като грипния, тоест не предизвиква настинка или грип… Нищо от този род. Освен това, изглежда, поразява само жените.

— Бихте ли могли да ни опишете този нов, тоест доста стар вирус? — попита Херц.

— Едричък е, към осемдесет хиляди килобази, което…

— Интересуват ни по-скоро симптомите, които предизвиква.

— Това е ретровирус — вирус, който се възпроизвежда чрез транскрипция на неговия РНК-генетичен материал в ДНК и последващо въвеждане в ДНК на клетката-приемник. Като СПИН. Изглежда, е специфичен за хората…

Веждите на репортера подскочиха.

— Опасен ли е колкото СПИН-вируса?

— Не съм чула да предизвиква някакви опасни последствия. В края на краищата, носим го в нашата ДНК от милион години, което със сигурност означава, че поне не е толкова страшен, колкото СПИН-вируса.

— Но как нашите зрителни биха могли да установят, че са „хванали“ този вирус?

— Симптомите му бяха описани в изявление на Центъра за контрол на болестите и това е всичко, което ми е известно. Леко покачване на температурата, болки в гърлото, кашлица.

— Но такова е въздействието на още стотици други вируси.

— Така е — кимна Ланг и се усмихна. Със свито сърце Мич изучаваше лицето й, усмивката. — Моят съвет е да изчакате новите сведения.

— В такъв случай какво е значението на този вирус, след като не убива и симптомите му са толкова леки?

— Това е първият ЧЕРВ — човешки ендогенен ретровирус, който се е активизирал, и първият, напуснал човешката хромозома при латерална трансмисия.

— Какво по-точно означава тази „латерална трансмисия“?

— На всекидневен език значи, че е заразен. Може да бъде предаван от един човек на друг. В продължение на милион години той се е предавал вертикално — от родители на деца с помощта на генетичния материал.

— Съществуват ли и други древни вируси в човешките клетки?

— Според последните проучвания почти една трета от нашия геном се състои от ендогенни ретровируси. Понякога те формират микроорганизми вътре в клетката, сякаш се опитват да си пробият път навън, но нито един от тези микроорганизми не е успявал — поне досега.

— Може ли да се каже, че тези вируси отдавна са били опитомени и победени?

— Отговорът е много по-сложен, но мисля, че може да се сведе до подобно заключение.

— Как са попаднали в нашите гени?

— В един определен момент в миналото ретровирусът е заразил зародишна или полова клетка, като яйцеклетка, или сперматозоид. Не знаем какви симптоми е предизвиквала болестта по онова време. По-късно този провирус, вече неразделна част от конструкцията на нашата ДНК, е бил унищожен, мутирал е или просто е престанал да функционира. Ето защо някои учени определят останките от тези ретровируси като шкарт. Но преди три години изказах предположението, че провирусни останки от различни човешки хромозоми могат да представляват разхвърляни части на иначе активен ретровирус. При наличието на всички необходими протеини и РНК в клетката има възможност за сглобяването на напълно способен за заразяване микроорганизъм.

— И това скоро беше потвърдено. Научни предположения, които бяха потвърдени от живота…

Мич почти не чуваше заключителните думи на репортера, изцяло съсредоточен върху лицето на Ланг, показано в едър план от операторите. Силно, волево лице. Очи, свикнали да гледат напред.

Изключи телевизора, обърна се настрана и въздъхна, с надеждата, че сънят ще дойде бързо. Искаше да потъне в забрава. Кракът отново го болеше силно.

Кайе Ланг бе само на една ръка от пълната победа, от най-големия възможен успех в света на науката. Мич, от своя страна, доскоро бе само на крачка от приказния златен пръстен… а го бе изпуснал в дупката в леда, изгубил го бе завинаги.

Около час по-късно той се събуди от почукване на вратата.

— Влез — каза дрезгаво и се покашля.

Водени от една сестра, в болничната стая пристъпиха трима мъже и една жена — всичките облечени официално. Веднага щом влязоха, се огледаха, сякаш проверяваха за възможни изходи за бягство. Най-ниският от мъжете пристъпи напред и се представи.