Грег Беър - Радиото на Дарвин

— По дяволите — изруга, като видя, че вече е будна, наведе се и я целуна по устните. — Добре дошла. Липсваше ми, госпожичке.

— И аз се радвам, че се прибрах.

Сол приседна на края на леглото и се загледа в розите.

— Жена ми си е вкъщи. Вече съм в добро настроение — заяви той усмихнато. Кайе вдиша силната сладникава миризма на цветята. Сол й подаде пакета. — За моя най-добър приятел.

Кайе седна и Сол побърза да й нагласи възглавницата. Тя го прегърна и отърка бузата си в брадата му.

— Ммм… — каза той. — А сега отвори кутията.

Тя повдигна вежди и дръпна панделката.

— С какво съм го заслужила?

— Ти не знаеш колко много значиш за мен — заговори той. — Сигурно е защото просто те обичам. Или може би се радвам, че най-сетне се върна. Но… дали не празнуваме нещо?

— Какво?

— Отвори го.

Тя издърпа панделката докрай. Погледна го за миг, после сведе очи към кутията.

Вътре имаше голям медальон с барелефно изображение. Беше Нобеловата награда — изработена от шоколад.

Кайе избухна в смях.

— Откъде го изкопа?

— Стен ми услужи с неговия и направих отливка — обясни Сол.

— Ще ми кажеш ли поне какво става?

— Потърпи още малко — рече Сол, постави розите във вазата и си изхлузи пуловера. Кайе започна да му разкопчава ризата.

Завесите все още бяха спуснати и стаята не беше получила своята порция утринно слънце. Лежаха върху разхвърляните смачкани чаршафи. Сол се бе изтегнал по гръб и дишаше тежко, с отворена уста.

— Изгубил съм форма — оплака се той. — Превръщам се в канцеларски плъх. Трябва да се поупражнявам в повдигане на бюрото.

Кайе го сръга с палец и се засмя:

— По-добре опитай да напъваш мозъчните гънки.

— Лява полусфера, дясна полусфера — кимна той. — Ще те видя теб — чакат те разпечатки на три седмици остроумничения по интернет.

— Бедничката аз — въздъхна Кайе.

— Закуска! — извика Сол и стана от леглото. — Всичко е долу, прясно, готово да бъде затоплено!

Кайе го последва, както си беше по нощница.

„Сол се върна — тананикаше си тя. — Моят добър Сол се прибра.“

Беше спрял до близката сладкарница, за да вземе от любимите й кроасани с шунка. Вече подреждаше масата и чашите на малката задна веранда.

Слънцето грееше ярко, денят обещаваше да е топъл. Сол бърбореше безгрижно, опитваше се да й разкаже накратко за всичко, което се бе случило в „Екобактер“ по време на отсъствието й.

— От ФДА ни поискаха още четири предклинични изпитания. Поне им показахме, че можем да поставим конкуриращи се бактерии в условия на борба за ресурси и да ги принудим да произвеждат химични оръжия. Демонстрирахме им, че можем да изолираме бактериоцини, да ги пречистваме, да ги произвеждаме в неутрализирано състояние и по-късно да ги активираме. Безвредни при плъхове, хамстери и мишки, ефективни срещу резистентни щамове на три гадни патогена. Толкова сме изпреварили „Мерк“ и „Авентис“, че не могат дори да ни гълтат праха.

Бактериоцините бяха химикали, произвеждани от една бактерия, за да убиват други бактерии. Смятаха се за многообещаващи нови оръжия в бързо отслабващия арсенал на антибиотиците.

Кайе, го слушаше щастлива. Все още не й бе казал обещаната новина, но очевидно я подготвяше за момента и се наслаждаваше на нетърпението й. За да не му достави удоволствие, тя упорито се преструваше на незаинтригувана.

— И ако това не ти е достатъчно — продължи той с блеснал поглед, — Мкембе добави, че сме на път да завладеем центъра за контрол и комуникация на Staphylococus aureus. Ще атакуваме малките негодници едновременно от три страни. Бум! — Той вдигна ръце и плесна, като дете на цирк. — После настроението му рязко се промени. — А сега — продължи сериозно, — да чуя какво стана с Ладо и „Елиава“.

Кайе го изгледа за миг, после сведе очи и въздъхна.

— Мисля, че са решили да продължат с някой друг.

— Господин Бристол Майърс-Скуиб — обяви Сол и махна с ръка. — Прочути изкопаеми срещу свежа млада кръв. Не знаят колко ще сбъркат. — Той погледна към залива, из който се носеха няколко яхти. След това се извърна към нея, стисна ръце и я погледна със сивите си очи.

„Това ще е“ — помисли си тя.

— Наистина ще съжаляват. През следващите няколко месеца ни чака доста работа. Тази сутрин Центърът за контрол на болестите разпространи новината. Потвърдили са съществуването на първия жизнеспособен ендогенен човешки ретровирус. Казали са също така, че може да се предава между хората. Нарекли са го АЧЕРВ — активиране на разпръснат човешки ендогенен ретровирус. Хубаво именце, а?