Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Аз съм Емилио Лурия, от Института за човешки изследвания. А това са мои колеги от университета, хер професор Фридрих Брок…

Имена, които Мич забрави почти веднага. Сестрата донесе още два стола и застана до вратата, скръстила ръце на гърдите си като пазач.

Лурия завъртя стола към Мич и седна. Кръглите му очила с дебели лещи хвърляха отражения от светлината, която се прецеждаше през щорите. Той фиксира Мич с поглед, изхъмка многозначително, после погледна сестрата.

— Ще се справим и без вас, благодаря. Моля ви, оставете ни. Не желая във вестниците пак да се появят сензационни глупости за замръзнали в снеговете мумифицирани трупове!

Сестрата кимна и напусна стаята.

Въпреки това Лурия помоли сътрудничката си да провери дали не ги послушват зад вратата. Тя се изправи и надзърна.

— Инспектор Хаас от Виена ми съобщи, че разследването им е приключило — подхвана Лурия, след като се увери, че никой не ги подслушва. — Ако се появят някакви проблеми с швейцарските и италианските власти, аз ще имам грижата за тях. — Той извади от джоба си сгъната на четири карта, а доктор Блок, Брок, или както му беше там името, му подаде кутия със снимки от Алпите. — А сега, млади човече — продължи Лурия, — ще бъдете така добър да ми помогнете, за да поправим онова, което с толкова безгрижна ръка сте развалили. Тези планини, в които сте открили вашата находка, не са чак толкова непознати. В интерес на истината, първият Леден човек е бил открит почти на съседния склон. Изглежда, открай време тази планинска верига е била средище на оживено движение, вероятно търговски път или ловен район.

— Съмнявам се да са следвали някакъв търговски път — отвърна Мич. — Мисля, че просто са бягали.

Лурия погледна записките си. Жената се наведе към леглото.

— Двама възрастни, съхранени много добре, жената с рана в коремната област.

— Промушена с острие — добави Мич. За миг в стаята се възцари тишина.

— Позвъних тук-там и разговарях с хора, които ви познават. Съобщиха ми, че баща ви щял да пристигне скоро, за да ви вземе от болницата. Вече говорих с майка ви, която…

— Моля ви говорете по същество, професоре — прекъсна го Мич.

Лурия повдигна вежди и прелисти бележника.

— Казаха ми, че сте чудесен учен, добросъвестен, специалист по разкопки в тежък терен и на затънтени места. Открили сте скелета, известен като „Паско“. Когато местните индианци протестирали, твърдейки, че този Паско е един от техните предци, вие сте изнесли скелета от резервата.

— Само за да го запазя невредим. Беше на брега на една река. Индианците настояваха пак да го заровя. Скелетът бе твърде важен за науката. Не можех да позволя да бъде унищожен.

Лурия кимна.

— Доколкото си спомням, този Паско също издъхнал след инфектиране на рана от остър предмет в бедрото?

— Нещо подобно — отвърна уклончиво Мич.

— Вие притежавате нюх към антични трагедии — отбеляза Лурия и се почеса зад ухото.

— Само си създадох неприятности.

Лурия се съгласи.

— Тук, в Европа, ние нямаме подобни проблеми, когато открием мумии или скелети. — Той изгледа усмихнато колегите си. — Изглежда, сме лишени от уважение към мъртъвците — изкопаваме ги, поставяме ги във витрини, смъкваме входни такси от туристите за да ги гледат. За нас това не е позорно петно, докато вие сте били принуден да прекратите връзките с работодателите си.

— По политически причини — оправда се Мич; опитваше се да скрие горчилката в гласа си.

— Вероятно. Сега да си дойдем на въпроса. Готов съм да чуя мнението ви — той посочи Мич с молива си, — но бих искал да зная истината, доктор Рейфълсън, защото голяма част от нещата, които сте казали, ми приличат на небивалици. Колко от историята ви е вярна и колко — лъжа?

— Защо трябва да лъжа? — попита Мич. — И без това отрязах клона, на който седях.

— Може би тъкмо защото се надявате, че още не е отрязан напълно?

Мич се засмя мрачно.

— Може и да е така — съгласи се той. — Но тогава едва ли щях да измисля толкова смахната история. Мъжът и жената в пещерата наистина притежаваха неандерталски черти.

— И на какви критерии се основава заключението ви? — попита Брок, който за първи път се намесваше в разговора.

— Доктор Брок е нашият специалист по неандерталци — каза Лурия.

Мич описа подробно телата. Можеше да ги види, всеки път, щом затвореше очи.

— Давате ли си сметка, че различните изследователи използват свои критерии за охарактеризиране на така наречените неандерталци? — прекъсна го Брок. — Ранни, междинни, късни, от различни региони, грацилни или груби, вероятно отделни расови групи в подвида. Понякога различията са толкова големи, че наблюдателят може да се подведе.