Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Сериозно? Потвърдили са го значи?

Сол се ухили и разпери ръце като Мойсей.

Абсолютно. Науката пристига в обетованата земя.

— Какво представлява? Колко е голям?

— Типичен ретровирус, истинско чудовище, осемдесет и две килобази, трийсет гена. Гаг и пол компонентите са върху хромозома 14, а енв е на 17. Центърът признава, че може да е „леко“ патогенен, засега няма резистентност към него, поради което е бил скрит от погледите ни от доста време. — Той постави ръката си върху нейната.

— Кайе, ти го предсказа. Ти описа гените. Твоят водещ кандидат, разкъсаният ЧЕРВ-ДЛЗ, е основното доказателство и те използват твоето име. Цитирана си на безброй места.

— Охо — възкликна Кайе и пребледня. Кръвта пулсираше в слепоочията й.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма — отвърна тя малко замаяно.

— Да се порадваме, докато можем, на нашето усамотение — обяви триумфално Сол. — Скоро ще започнат да те търсят научни репортери от всички краища на страната. Ще те показват по Си Ен Ен, „Добро утро, Америка“.

Кайе още не можеше да схване размера на случилото се.

— И каква болест предизвиква? — успя да попита тя.

— Изглежда, никой не е наясно по този въпрос.

В главата й се гонеха безброй възможности. Би могла да се обади на Ладо в института, да съобщи на Тамара и Замфира. Може би щяха да променят решението си и да се свържат с „Екобактер“. А Сол щеше да си остане добрият, мил и щастлив Сол.

— Божичко, успяхме — прошепна тя развълнувано.

— Ти успя, мила. Това е твоя работа и на никой друг.

Телефонът в кухнята иззвъня.

— Това сигурно е Шведската академия — каза многозначително Сол, вдигна медальона и Кайе отхапа от него. След това скочи и отиде да вдигне слушалката.

Скоро преместиха Мич в самостоятелна стая — жест на признание от страна на болничната управа за споходилата го слава. Поне се радваше, че няма да е заедно с планинарите.

Всъщност през последните дни го бе завладяло някакво тотално безразличие. Когато видя снимката си в новините, по Би Би Си и „Скайуърлд“, той осъзна, че връщане няма. С него бе свършено.

Цюрихската преса го определи като „единствения оцелял от високопланинската експедиция на крадците на тела“. В Мюнхен той беше „похитителят на древното ледено бебе“. В Инсбрук го наричаха простичко „крадецът-учен“. Всички преразказваха историята за мумиите на неандерталците, предоставена им, кой знае защо, с пълни подробности от инсбрукската полиция. Споменаваше се и съучастието му в кражбата на „индианските кости“ в „Северозападните Съединени щати“.

Описваха го като неудачник, готов на всякакви отчаяни действия, за да си спечели евтина популярност.

Леденото бебе бе откарано в института в Инсбрук, където с него се зае цяла група учени, начело с „хер професор доктор Емилиано Лурия“. Самият Лурия щеше да цъфне днес следобед, за да разговаря с Мич.

Мич си даваше сметка, че ще е на почит, докато държи информацията, от която всички се нуждаеха — дотогава щеше да е учен-авантюрист, изследовател, антрополог. Станеше ли безполезен, щеше да се превърне в черно петно, вакуум.

Когато една възрастна сестра дотика пред него количката с обяда, той втренчи мрачен поглед в стената. Беше жизнерадостна женица и бърбореше непрестанно на немски с австрийски акцент. Мич не разбираше почти нищо.

След като нагласи чиниите пред него и разгъна салфетката, тя се отдръпна и го огледа със стиснати устни и подпрени на хълбоците ръце.

— Яж — рече и се намръщи. — Ти малък упорит американец. Яж, да не те повали болест.

Мич вдигна пластмасовата вилица, поздрави я с нея и я забоде в картофеното пюре. Щом сестрата излезе, той включи окачения на отсрещната стена телевизор. Беше го нагласил на „Скайнюз“. Първото съобщение бе за окончателното, отлагано от години разрушаване на, голям военен спътник. Картина от остров Сахалин проследяваше последните минути от падането на спътника в Тихия океан — гигантска огнена топка, която изчезна сред облак пръски.

Мич вдигна дистанционното, за да спре звука, но в същия миг една млада и доста привлекателна говорителка с къса черна коса и големи очи обяви, че в Щатите е извършено важно биологично откритие.

— Изглежда, става въпрос за провирус, който се е спотайвал като „пътник без билет“ в нашата ДНК в продължение на милиони години, но сега се свързва с епидемията от грип, която засяга само жени. Учени съобщиха, че появата на този вирус е била предсказана наскоро от молекулярния биолог доктор Кайе Ланг, служител на „Екобактер“ в Лонг Айланд, Ню Йорк. Майкъл Херц с репортаж от Лонг Айланд.