Грег Беър - Радиото на Дарвин

Огюстин беше дребен и енергичен мъж, със засмени кафяви очи, малък чип нос и посивяла коса. Кожата му беше потъмняла от дългите години, прекарани в екваториална Африка; имаше мек и мелодичен глас. Беше много способен в работата си, чудесно се справяше с директорските си задължения и мнозина в Центъра смятаха, че той ще е следващият министър на здравеопазването.

Когато Дикън приключи, Огюстин постави чашата на масичката.

— Много интересно — бавно каза той. — Чудесна работа, Кристофър.

Дикън се засмя, но изчака останалата част от оценката.

— Казаното от теб съвпада с нещата, които научихме тук. Вече разговарях с министърката. Тя смята, че ако ще излизаме пред обществеността, трябва да го правим на малки порции. Съгласен съм с нея. Нека да оставим учените да се позабавляват още малко, да придадат на всичко това романтичен оттенък. Нали знаеш, миниатюрни нашественици в телата ни, какво ли могат да ни направят… Ей такива работи. Доул и Дейвисън от Калифорния ще се справят чудесно с тази задача. И без това поработиха здравата върху нея. Сигурно са си заслужили своя дял от славата. — Огюстин отново вдигна чашата и разклати ледените кубчета вътре. — Доктор Махи каза ли кога ще е готов анализът от твоите проби?

— Не — отвърна Дикън.

Огюстин се засмя.

— Сигурно предпочиташе да поемеш с тях за Атланта.

— Предпочитах сам да ги отнеса там и да свърша цялата работа.

— Във вторник заминавам за Вашингтон — каза Огюстин. — Ще бъда съветник на министърката по време на разговорите в Конгреса. Ще има представители на Националния здравен институт. Все още не сме повикали хора от Службата за обществено здраве и човешки ресурси. Искам да дойдеш с мен. Ще кажа на Франсис и Йон още утре да направят изявления пред пресата. Подготвят се от седмица.

Дикън изслуша всичко това с леко иронична усмивка. Службата за обществено здраве и човешки ресурси беше голям правителствен отдел, който управляваше Националния здравен институт и Центъра за контрол и профилактика в Атланта, Джорджия.

— Добре смазана машина — промърмори той.

Огюстин го прие като комплимент.

— Все още сме затънали до уши във фъшкии. Доста ядосахме Конгреса с позицията си за цигарите и оръжията. Вашингтонските копелдаци, изглежда, са решили, че сме голяма и тлъста цел. Орязаха ни бюджета с една трета, за да си покрият дефицита. Само че сега се задава истинска буря, и то не от дъждовните гори или централна Африка. Въобще не става въпрос за случайна прищявка на Майката природа. Това е бомба със закъснител, заложена в собствените ни тела. — Усмивката на Огюстин стана хищна. — Като си мисля за това, Кристофър, косата ми настръхва. Имам чувството, че е Божие послание. Трябва да му придадем окраска, да го превърнем в общочовешка драма. Ако не изпипаме работата свястно, има голяма опасност във Вашингтон да не обърнат необходимото внимание и тогава може да загубим цяло поколение новородени.

Дикън се питаше какво ще е неговото място в тази надпревара. Сигурно имаше някакъв начин да ги накара да оценят работата му през последните години, преследването на тази призрачна болест.

— Мислех си за мутациите — заговори той с пресъхнала уста. Изложи накратко слуховете за новородени мутанти, които бе чул в Украйна, както и някои от теориите си за предизвикано от радиация освобождаване на ЧЕРВ.

Огюстин поклати глава, присвил очи.

— Влиянието на Чернобил върху мутациите при новородени е проучено отдавна. Това не е нищо ново. А и при нас няма радиация. Няма да стане, Кристофър. — Той отвори прозореца и отвън нахлу шумът на уличното движение. Вятърът разлюля белите завеси.

Дикън продължи да настоява, да защитава идеята си, ала вече си даваше сметка, че не му достигат доказателства.

— Съществува възможност „иродовият грип“ да води не само до помятане. Изглежда, имат тенденция да се появява в сравнително изолирани групи. Активизирал се е някъде в началото на шейсетте. Ако се съди по действията, които са били предприемани, нещата не опират само до няколко преждевременни аборта. Били са изтребвани цели села.

Огюстин сви рамене.

— Всичко това все още тъне в мъгла.

— Заради което заслужава допълнително разследване. Огюстин сбърчи вежди.

— Кристофър, говорим за недоказани неща. Ако ще плашим обществото, трябват ни не слухове, а строги научни аргументи.

Кайе чу стъпки по стълбата, седна в леглото и отметна косата си тъкмо навреме, за да види Сол. Той я доближи на пръсти, стиснал под мишница малък пакет, увит с червен станиол и превързан с панделка; носеше и букет рози.