Грег Беър - Радиото на Дарвин

Сол чу думите на Милър и се премести от другата страна на Кайе, за да участва в разговора.

— Смяташ ли, че АЧЕРВ ще ни даде обратна връзка?

— Напълно. Затворен кръг на комуникация между индивидите в една популация, но извънполово. Нашият еквивалент на плазмидите в бактерията, но, разбира се, по-скоро като фагоцити.

— Дрю, АЧЕРВ има само осемдесет килобази и трийсет гена — възрази Сол. — Не може да носи кой знае колко информация.

Кайе и Сол вече бяха обсъдили тази теория преди тя да публикува статията си във „Вирусология“. Но не бяха разговаряли с други учени и сега Кайе беше учудена, че Дрю повдига тази тема. Не го смятаха за прогресивист.

— Не им е необходимо да носят цялата информация — рече Милър. — Трябва им само упълномощителен код. Ключ. Все още не знаем какви ги може този АЧЕРВ.

Кайе погледна крадешком Сол, после каза:

— Да чуем какво мислите, доктор Милър.

— Викай ми Дрю. Кайе, това не е точно любимата ми тема.

— Хайде, Дрю, недей да скромничиш — подкани го Сол. Милър се ухили до уши.

— Добре де, мисля, че вече сте заподозрели това-онова. Жена ти, във всеки случай, се досеща. Четох статията ти за преносимите елементи.

Кайе отпи от почти празната чаша с вода.

— Още не знаем на кого и колко да казваме — промърмори тя. — Не ни се ще да издаваме всичко наведнъж.

— Не се безпокойте, че ще ви откраднат идеите — махна с ръка Милър. — По света винаги има някой, който е по-напред, но не знае как да се изяви. Откритията се правят от неуморните труженици. Двамата свършихте чудесна работа, разработките ви са истински скок.

— Още не сме сигурни, че скокът е осъществен — възрази Кайе. — Може да е само временна аномалия.

— Не съм човекът, който ще тласка когото и да било към Нобеловата награда — засмя се Милър, — но АЧЕРВ не е само болестотворен организъм. Няма логика от гледище на еволюцията това нещо да се е крило толкова дълго в човешките гени и накрая да се покаже, само за да причини някакъв грип. Всъщност АЧЕРВ е нещо като подвижен генетичен електрод. Или активатор?

Кайе си спомни разговора с Джудит за симптомите, предизвиквани от АЧЕРВ.

Милър нямаше нищо против да продължава в същата посока.

— Винаги се е смятало, че вирусите, в частност ретровирусите, могат да бъдат еволюционни вестители, отключващи механизми или просто случайни стимули. Още повече след като беше открито, че някои вируси пренасят отрязъци от генетичен материал от един приемник на друг. Мислех си обаче, че има няколко въпроса, на които вие двамата би трябвало да си отговорите — ако вече не сте го направили. Какво по-точно отключва АЧЕРВ? Да речем, че градуализмът е мъртъв. Имаме изблици на адаптативни изменения всеки път, когато се отваря някоя ниша — нови континенти, изтребени от метеор господстващи видове. Ставало е много бързо, за по-малко от десет хиляди години. Но възниква един сериозен проблем. Къде се съхраняват тези предполагаеми еволюционни промени?

— Великолепен въпрос — каза Кайе.

Очите на Милър блеснаха.

— Значи си мислила за това?

— Че кой не е? — отвърна Кайе. — Интересуват ме вирусите и ретровирусите като сътрудници на генетичните промени. Но всичко опира до едно и също нещо. Може би във всеки вид има нещо като главен биологичен компютър, един вид процесор, който поощрява полезните мутации. Той взема решение за това какво, къде и кога да се промени… Прави предположения, ако щеш, базирани на класация за успешните решения, която се основава на досегашния еволюционен опит.

— Но какво стартира промяната?

— Известно е, че освобождаваните при стрес хормони могат да въздействат върху проявите на гените. Тази еволюционна библиотека от възможни нови форми…

— Продължавай — рече заинтригувано Милър.

— … се влияе от хормоните на стреса. Ако на стрес бъдат подложени достатъчен брой организми, те разменят сигнали, постигат нещо като кворум и това активира генетичен алгоритъм, който пък сравнява причините за стреса със списък за адаптативни изменения и еволюционни отговори.

— Еволюционно развитие — намеси се Сол. — Видовете, снабдени с адаптативен компютър, могат да се променят по-гъвкаво и ефективно, отколкото набързо скроените стари видове, които не контролират и подбират своите мутации, а разчитат единствено на случайността.

Милър кимна.

— Така, така. Много по-ефективно, отколкото да оставят да се проявят някои стари мутации, които не само ще унищожат отделни индивиди, но ще застрашат целия вид. Да речем, че този генетично-адаптативен компютър, този еволюционен процесор, позволява да бъдат използвани само определен тип мутации. Индивидите съхраняват резултатите от работата на процесора — която, предполагам, ще бъде… — Милър размаха ръка и погледна Кайе за помощ.