Грег Беър - Радиото на Дарвин

— Да. — Кайе сви рамене. — Три или четири. Освен ако не сключим договор с „Елиава“. Това ще е достатъчно да привлечем свежи капитали.

— По дяволите! — изруга Ким. — Миналата седмица отказах офертата на „Проктър енд Гембъл“.

— Дано не си изгорила всички мостове.

Ким поклати глава.

— Харесва ми тук, Кайе. Бих предпочела да продължавам да работя с теб и Сол.

— Ние също — увери я Кайе.

— Доста близо съм до откриването на двуетапно лечение — продължи Ким, стана и отиде до черната дъска. — Открих генната връзка между ендотоксините и адхезините. Холерният вибрион се прикачва за клетките на нашата чревна лигавица и ги принуждава да пият. Тялото отговаря с обелване на лигавичната мембрана. Диарични изхождания на „оризова вода“. Мога да създам фагоцит, пренасящ ген, който потиска продукцията на власинките на вибриона. Нека си създава колкото иска токсини, липсват ли му власинки, не може да се прилепя към чревната лигавица. Поглъщаме капсула с фагоцити, която да се разтвори в червата, и — готово! Можем да ги използваме дори за обеззаразяване на питейна вода. Половин година, Кайе. Само още половин година и ги предоставяме на СЗО по седемдесет и пет цента дозата. За четиристотин долара почистваш цял водоем. Страхотна печалба и ще спасим ужасно много обречени.

— Разбирам — рече Кайе.

— Защо все трябва да има срокове? — попита Ким и си наля още чай.

— Работата ти няма да бъде преустановена тук. Тръгнем ли да потъваме, можеш да я вземеш с теб. Да идеш в друга компания. Само, моля те, не забравяй да си вземеш и мишките.

Ким се разсмя, после се намръщи.

— Ужасно щедро от ваша страна. Ами ти? Да не смяташ да се огънеш под натиска на богати негодници като „Скуиб“? Кайе, теб ще те приемат, навсякъде, особено ако го направиш преди да те е отминала славата. Виж, за Сол се безпокоя. Тази компания е неговият живот.

— Все още имаме възможности, Ким.

Ким сложи ръка на рамото й.

— Чух за тези негови пристъпи. Да не го е хванало и сега?

Кайе се сдържа да не потрепери.

— Не мога да говоря за това. Разбираш ме.

Ким размаха ръце.

— Божичко, Кайе, ако използваш правилно сегашната си известност, ще изправиш компанията на крака. Със сигурност можеш да й осигуриш свежи постъпления. Дай ни само още една година…

Кайе имаше доста смътна представа за финансовата страна на изследователския процес. За разлика от нея, повечето изследователи отдавна се бяха научили как да лавират успешно сред големите пари. „Няма франкове, няма чудовището на Франкенщайн“ — чу веднъж да казва един от колегите й.

— Трудно е да убедим някого, че АЧЕРВ има нещо общо с „Екобактер“, поне засега. А холерата е проблем на Третия свят, Ким. Хич не е модерна.

— Тъй де. Кажи ми тогава, кое е модерно в света на големите мръсни пари?

— Застраховки, висок лихвен процент и стоковата борса — изстреля Кайе, изправи се и чукна с върха на химикалката една от стъклените кутии. Мишлето вътре уплашено сбърчи носле.

Кайе тръгна към Лаборатория 6, където вървяха текущите й изследвания. Преди месец бе предала разработките на бактерицина на Лаборатория 5. Там работеха помощниците й, който в момента бяха на конференция в Хюстън. Лабораторията бе затворена и тънеше в мрак.

Любимата й тема — когато не се занимаваше с антибиотици — бяха културите Хенле 407, извлечени от тънкочревни клетки: беше ги използвала, за да изучава различни аспекти от генома на бозайниците и да локализира потенциално активни човешки ендогенни ретровируси. Сол също я бе окуражавал за тези разработки, може би погрешно — би могла да се съсредоточи изцяло върху бактерициновите изследвания, но Сол продължаваше да твърди, че тя е златното момиче. Всичко, което докоснела, щяло да донесе приходи на компанията.

В резултат голяма слава и малко пари.

Може би двамата със Сол просто бяха поели в погрешна посока.

Кайе седна на въртящия се стол и по бузите й се застичаха сълзи. Някакъв вътрешен глас й повтаряше, че това не може да продължава вечно. Същият глас се опитваше да я предупреди, че е допуснала грешка в личния си живот, но тя не можеше да си представи живот, различен от този. Какъвто и да беше Сол в лошите си периоди, той си оставаше само жертва на трагична биологична неуравновесеност. Любовта му към нея бе чиста като кристал.

Ала гласът продължаваше да я уверява, че сега е най-подходящият момент да зареже Сол и да започне всичко отначало. Би могла да получи лаборатория в университета, да поиска средства от държавен фонд и да продължи сама, преди да е затънала до гуша.