Джо Холдеман: Камуфлаж

Рей отиде до Ръсел, улови го за ръката и му помогна да стане. След това го прегърна.

— Какво беше… това ти ли беше?

— Да, макар че случващото се беше новост и за мен. Предполагам, че така съм изглеждал, когато не се е налагало да приличам на някой друг.

Изведнъж отекна силен пукащ звук, от тавана се откъсна голямо парче и се стовари на пода.

— Обектът е мой партньор, жив посвоему. Не осъзнавах какво представлява, докато не му запях и не го докоснах. Това го промени, пробуди го. Намирал се е в нещо като режим на изчакване, в дълбока хибернация — в очакване да се завърна.

— Деветдесет години?

— По-скоро един милион. — Тя погледна сребристото яйце. — Не знае какво представлява Джек, но очевидно не бива да му позволява да остане на Земята. Ще го откараме у дома, за да го изучим.

— Той жив ли е?

— Да. Не може да умре, също като мен. Но не е от моя свят.

— А къде е твоят свят?

— На десет хиляди светлинни години оттук. Планета в овалния звезден куп Месие 22, в съзвездието Стрелец. — Тя се наведе и го целуна. — Вземи си телескоп, за да ме гледаш понякога.

— Значи трябва да заминеш.

— Да. Това е като закон на природата. Твърде дълго бях тук. Правих неща, които не биваше да правя. Като да се влюбя в местен, в същество от чужда раса.

— Ами… мисля, че знам как се чувстваш. — Тя го улови за ръката, стисна я и понечи да каже нещо, но се обърна и закрачи към кораба. В огледалната стена се появи отвор. — Мога ли да дойда с теб?

— Вечният астронавт. — Тя се засмя, но през сълзи. — Пътешествието ще е твърде дълго. И трябва да се научиш да дишаш хлор. — Погледна го в очите, дълго, после влезе в яйцето. Отворът изчезна.

Корабът безшумно се издигна към отвора на тавана.

Но след това се спусна обратно и вратата се появи.

Изменчивият беше в естествената си форма, великолепен, хаотичен. Изведнъж пак се превърна в Рей.

— Всъщност корабът каза, че можеш да дойдеш. Но не като човек. Ще трябва да му позволиш да те промени в нещо, подобно на мен.

— Може ли да го направи?

— Дребна работа за него. — Тя му се усмихна, очите й сияеха. — И пак ще си Ръс. Моят Ръс.

Внезапно говорителите изпукаха.

— Джек? — проехтя болезнено гласът на Джейн. — Ръсел? Какво става, по дяволите?

Ръсел поклати глава и се засмя.

— Ръс, пазачът ми каза, че си влязъл вътре с мен! Какво става? Какво си намислил?

— Просто… смятам да отлетя на едно малко пътешествие. — Той млъкна, прекрачи прага на кораба и тялото му засия.

$source = Моята библиотека

$id = 36892

$book_id = 7760

Издание:

Джо Холдеман

Камуфлаж

Американска, първо издание

Joe Haldeman

Camouflage

Copyright © 2004 by Joe Haldeman

© Юлиян Стойнов, превод, 2008

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2008

© ИК „БАРД“ ООД, 2008

ISBN 978-954-585-955-7

Издателска къща „БАРД“

Избрана световна фантастика

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Десислава Господинова

Формат 84/108/32

ИК „БАРД“ ООД София

Шарл Месие (1730–1817) — френски астроном. — Б.пр.

Парти — номадски ирански народ, покорен от Александър Македонски. — Б.пр.

Прочут американски боксьор тежка категория от периода преди Втората световна война — Б.пр.

Авторката на „Младежки години в Самоа“, 1928, в която се сравняват младежките общества на Самоа и в Щатите и се описва свободата на островните нрави — Б.пр.

Американски вариант на китайско ястие — Б.пр.

Скалпелът на Окам — наричан още Бръсначът на Окам, разпространено наименование на принцип за опростяване в науката, съгласно който от множество теории, обясняващи даден феномен, трябва да се избере най-простата. По името на английския философ Уилям Окам (1285–1349). — Б.пр.

Превод Искра Пенчева — Б.пр.