Джо Холдеман: Камуфлаж

Нямаше ясен модел на двете строфи, но във всяка от тях се срещаше една и съща последователност — 01100101001011 — три пъти в първата строфа и четири във втората. Други продължителни повторения нямаше. Късите, като 0100101, не носеха статистическо значение, но ако се потърсеше съответствие в човешкия език, щяха да са нещо като „и“ или определителен член.

Дотук възможностите за анализ се изчерпваха, но за изменчивия всичко това имаше някакво интуитивно, подсъзнателно значение, наситено с емоции и същевременно убягващо, като чута в детството и почти напълно забравена мелодия.

Вентилаторът на тавана прещракваше на всеки три четвърти от секундата. Изменчивият го използваше като метроном — или ритъмна секция. Човешкият му говорен апарат можеше да произнася звуци със същата скорост, с която и обектът, дори по-бързо, и той намали силата на звука с около една трета.

Продължи да се упражнява, но тихо, така че ако някой го подслушваше, щеше да долови звук, наподобяващ този на моторчето на вентилатора, и тъкмо това бе заключението на жената от ЦРУ в съседната стая. Беше се настанила там броени часове след като Шарън се срещна за първия си обяд с Ръсел.

На изменчивия не му отне много време да запомни четирийсет и пет секундната последователност от прещраквания и паузи, която възнамеряваше да изпее в близост до обекта. Но разбира се, не би могъл да се добере до него без помощта на Ръсел, така че този момент трябваше да почака. Ако Ръсел бе отишъл на среща с Джек, едва ли щеше да се забави. Въпросът бе дали след това ще се прибере вкъщи, или ще иде в лабораторията. Изменчивият знаеше, че обикновено се връща в бунгалото, за да почете някоя книга или да послуша музика, и тъй като предишните дни бе прекарал в лабораторията, това бе най-вероятният избор.

В девет вечерта изменчивият облече къса черна пола и прилепнала тъмна блуза и се измъкна безшумно точно в мига, когато агентката от ЦРУ влезе в банята. По времето, когато жената от съседната стая заподозря, че апартаментът на Шарън е празен, изменчивият вече крачеше забързано към бунгалата.

Щорите на номер пет бяха спуснати, но ниско долу, до креслото, се виждаше светлина. Изменчивият си го представи: с книга в скута, чаша вино подръка и приятна музика за фон.

Изу си обувките и почука на вратата. Ръс отвори и тя се шмугна покрай него и затвори вратата.

— Обичам да се поддавам на импулса. А ти?

Отне му няколко секунди да кимне.

— И аз. С теб.

Бунгалото бе просто голяма стая, разделена с преграда, зад която се намираше „спалнята“, и тя го отведе там, като пътьом изключи лампата.

— Само за миг. — Той извади от едно чекмедже свещ и я запали. На трепкащата й светлина Шарън бавно си свали дрехите. Отдолу не носеше нищо.

Седна на леглото и го дръпна до себе си, разкопча му ризата и му смъкна слипа. Членът му още не беше набъбнал и тя го пое с уста, за да се наслади на промяната в състоянието му. Подразни го леко със зъбки, защото знаеше, че му харесва, и след това се възползва от липсата на рефлекс за гадене и го пое дълбоко в гърлото си, галеше го с ръка в основата.

Това бе направила и Рей при първата им любовна среща. Дали мозъкът му функционираше достатъчно, за да направи връзката?

Той плъзна ръка надолу, за да я погали между краката, но тя вече беше мокра там, тъй като контролираше отлично всяка своя част. Сложи го да легне по гръб и се намести върху него, помръдваше ритмично таза си във въртеливи движения и стенеше от неподправено удоволствие. Наведе се и започна да си играе с косата му, докато той се надигаше към нея. След малко се усмихна и каза:

— Сега ще ти покажа един номер… — Повдигна единия си крак, завъртя се около божествената точка на удоволствието и се обърна с гръб към него, без да го изпуска. — Още ли си с мен? — попита, макар да усещаше, че е в нея.

— Как… го направи?

— Аз съм жената-змия.

Знаеше, че той обича тази поза, но всъщност искаше поне за известно време да не вижда лицето му. Той я улови за ръцете и се притисна още по-силно към нея.

Когато настъпи моментът, тя получи мощен оргазъм. Той се изпразни в нея след секунди. Тя легна до него и той се намести зад нея, притисна я в извивката на тялото си.

Само след минута обаче я изненада с въпроса:

— Рей?

Тя бавно се завъртя в обятията му и се вгледа в познатото, любимо лице. Вдигна ръка и прокара пръст по носа му.

— Да зърнеш любовта как почва…

— Ти… пораснала ти е нова ръка — каза той объркано. — Но отвътре си същата.