Джо Холдеман: Камуфлаж

Изменчивият осъзна, че вече деветдесет години отвътре е сестра Дебора, такава, каквато я бе познал толкова отдавна.

Ръсел опипа лицето й, плъзна пръсти към татуировката.

— Само лицето ти е различно…

— Все още съм Шарън. Промяната на тялото отнема повече време и е болезнена.

— Коя… какво… — Той продължаваше машинално да я гали. — Какво всъщност си ти?

— Аз съм Шарън и Рей, и още няколкостотин души през последния век, а също различни животни и предмети отвътре. Да отговаря „какво“ съм ми е много по-трудно.

— От друга планета ли идваш?

— Не зная. Спомените ми отпреди трийсетте години на миналия век са смътни — по същата логика бих могла да идвам от бъдещето.

— Какво си била преди това?

— Различни същества, предимно морски. Бяла акула, косатка — онова, което е на върха на хранителната верига. И каквото ми повелява инстинктът за самосъхранение. Възможно е да съм тук от времето, когато е и обектът, нищо чудно да съм пристигнала с него на планетата — от бъдещето, от друга планета, от друго измерение. Изпитвам непреодолимо влечение към него.

Той бавно кимна.

— Значи ме съблазни с надеждата да…

Тя го целуна по бузата.

— Което не означава, че не те обичам — прошепна. — Можеш да обичаш някого и пак да го използваш. Него, или нея.

Настъпи продължително мълчание. Той приглади един кичур от косата й и се усмихна.

— Толкова си женствена. Като Рей, като Шарън — и сега, когато си по малко от двете.

— Предпочитам женската форма. Но бях морски пехотинец през Втората световна война и жонгльор в цирк. През седемдесетте бях студент по астрономия в Харвард, няколко години по-възрастен от Джейн, и дори й водех лекции.

— Някога срещала ли си Джек или мен преди проекта?

— Не. Чела съм, разбира се, за теб покрай историята с „Титаник“, нали бях морски биолог.

— Както и морски пехотинец. — Той поклати невярващо глава. — А сега?

Изменчивият прехапа устни.

— Ще ми налееш ли вино? — Той понечи да се надигне, но тя го спря. — Чакай, знам къде е.

Докато вървеше към кухнята, чувстваше погледа му върху голото си тяло.

— Съжалявам, че нямахме повече време — въздъхна изменчивият. — Така исках да се влюбиш в Шарън.

— Влюбих се.

Тя напълни чашата с искрящо червено вино. Ако можеше да види лицето й, щеше да се изплаши — зениците й бяха разширени докрай.

— Но се налага да форсирам събитията. Заради утре.

— Знаеш ли какво ще стане утре?

— Лесно е да се предположи. Зная, че обектът е отговорил на посланията ви. Решили сте да го съобщите пред медиите. С цел да ме примамите да се появя отново. — Подаде му чашата.

Той я взе, но не отпи.

— Както и да накараме още няколко милиона души да работят над дешифрирането. По-големи компютри. — Отпи и й върна чашата. — Защо просто не заявиш открито за себе си? Веднага ще те включим в проекта и ще те защитим от… — Той кимна към прозореца. Имаше предвид хората, които бяха стреляли по нея.

— Не зная дали бихте могли. — Погали го по бузата. — Познавам добре човешката природа, може би дори по-добре от теб. От столетия ви наблюдавам.

— Познаваш и любовта.

— Познах я няколко пъти. Но зная, че има и ксенофобия. Била съм негър, азиатец и испанец в Америка по времето, когато белите можеха да правят с мен каквото поискат. Бял пленник по време в Марша на смъртта на Батаан. Да те мразят за това, че си различен — това е урок, който не се забравя лесно. — Тя отпи и сложи чашата до свещта. — Нито един човек на тази планета не може да бъде „по-различен“ от мен.

Изменчивият грешеше, но нямаше как да знае за съществуването на хамелеона.

— Успях донякъде да разгадая смисъла на посланието — продължи Шарън. — Не като алгоритъм на Дрейк, нито като текстово съобщение. Прилича ми на песен и ми се струва, че е адресирана до мен. Бих искала да й отговоря.

— Тази вечер?

— Трябва да е тази вечер. Точно затова пришпорих нещата.

Ръсел бавно се надигна.

— Охраната ще те пусне, ако си с мен. Но после какво? Най-вероятно няма да се случи нищо. Ще се присъединиш ли към нашата група? Като пратеник от звездите?

— Разбира се. Но само ти, Джек и Джейн ще знаете, че не съм сладката малка Шарън, която спи с шефа си.

Той я погали по рамото.

— Нощният пазач днес е или Саймън, или Тиодор. И двамата помнят Рей. Можеш ли да станеш Джейн? Да си сложиш нейното лице?

— Лесна работа. За пет минути. — Тя се изправи.

Ръсел я дръпна за ръката.

— Чакай. Може ли да гледам?

Изменчивият се обърна.