Джо Холдеман: Камуфлаж

— Не е същото.

Хамелеонът поклати глава.

— Ти ги харесваш. Дори смяташ, че обичаш един от тях. Все едно да обичаш ряпа.

— Никога ли не си харесвал или обичал някого? От Каменната ера?

В миг хамелеонът се преобрази в страховит главорез, целият в белези и татуировки, и улови Ръсел за китката.

— Казах ти нещо — изръмжа той. — Не го прави. — Ръсел изпусна молива, който бе стиснал като нож.

— Не смей да го закачаш!

Хамелеонът се превърна отново в Джек Халибъртън, мършав седемдесетгодишен старец, но продължаваше да държи Ръсел в желязната си хватка.

— И как ще ме спреш?

Шарън чукна масата с показалец. Дълго извито парче дърво подскочи нагоре и тя го улови. Подаде му го като дар.

— Бих могъл да ти го завра отзад и да го строша!

Хамелеонът пусна Ръсел и се наведе напред.

— Това сериозно предложение ли е? Защото може да ми допадне. Веднъж вече ме набиваха на кол, тогава бях кръстоносец, и се наложи да се престоря на умрял.

Хвана с два пръста дървото и бавно го пусна в гърлото си, като гълтач на саби. Затвори уста, изкашля се и повдигна рамене.

— Това ли е най-страшното, което можеш да предложиш?

Шарън бавно поклати глава.

— Не виждам защо трябва да сме съперници. Бихме могли да се учим един от друг.

— Аз вече се научих. Ти също. — Той махна към обекта зад нея. — Какво искаше да кажеш с това, че е пратил „песен“? Мислиш ли, че би могъл да общуваш с него чрез глас?

— Акустични вибрации. Правил си го с твоя соленоид.

— Защо не опиташ тогава? Хайде, запей му любовна песен.

Шарън се надигна бавно и отстъпи заднешком, без да сваля очи от хамелеона и Ръсел.

— Ако го докоснеш…

— Не си го и помислям. Хайде, действай!

Тя застана до обекта и положи длан върху него — и подскочи като от електрически ток.

— Какво има? — попита Ръсел.

Шарън поклати глава, наведе се и издаде тих вибриращ звук. Беше като песен, но неземна, с ниски гъгнещи тонове и забързан ритъм на Морзова азбука.

След четирийсет и пет секунди млъкна. И тримата гледаха обекта. Нищо не се случваше.

Хамелеонът се надигна и бавно се приближи до Шарън. Ръсел го последва.

— Изглежда, няма да се получи.

— Почувствах нещо. Дай му време.

— Време имаме колкото щеш. Не се тревожи. — Хамелеонът я улови за ръката и я погали нежно. — Ръчичката оздравя ли?

— Разбира се.

— Жалко. — Той дръпна рязко и силно надолу, ставата изпука и ръката се откъсна. Миг по-късно другата й ръка се стовари върху лицето му и му строши долната челюст, която увисна безпомощно.

Той се олюля, отстъпи назад и притисна челюстта си с ръце.

— Какво правиш? — попита го Шарън. След първоначалното рукване кръвта от раната бе секнала.

Необходими му бяха няколко секунди, за да върне челюстта на мястото й.

— Правя това… заради което живея от хиляди години.

— И защо?

— Само един от нас може да остане на тази планета.

— Аз не съм един от „вас“.

— Но ти си…

Ръсел неочаквано се метна на гърба на хамелеона и посегна да забие в гърлото му канцеларската ножица, която бе докопал. Хамелеонът го отхвърли като кукла и той се стовари с трясък върху лазерната установка.

— … ти си единственият ми съперник тук — продължи спокойно хамелеонът. — Няма нищо лично между нас. Просто трябва да умреш.

Шарън пристъпи към лежащия неподвижно Ръсел.

— Стана лично, след като го нарани. А аз не мога да умра.

— Вярвам, че бих могъл да те доведа до състояние, равносилно на смъртта. Достатъчно е да те разкъсам на няколко части и да се погрижа да останат разделени. За достатъчно дълго.

Изменчивият напипа пулса на шията на Ръсел и застана между него и чудовището.

— Мога да направя същото с теб.

— Не и с една ръка, струва ми се. Няма да имаш достатъчно време, за да ти порасте нова, нито ще ти позволя да напуснеш това помещение, за да го направиш.

Шарън огледа стените.

— Грешиш. Мога да мина през тази стена и да се озова във водата за броени секунди. Съмнявам се, че ще посмееш да се изправиш срещу мен там. Дори с една ръка.

— Оставиш ли го, ще го убия. Ти избираш.

Изменчивият се поколеба. Джек нямаше да остави Ръсел жив, каквото и да се случеше с него.

— Хайде, давай — подкани го хамелеонът. — Дори няма да се опитам да те спра. Пак ще се върнеш, а междувременно аз ще се забавлявам да го убивам бавно. Беше досаден като колега всъщност.

Изменчивият реши да опита друг подход.

— Не те разбирам. Ти си като учен, който през целия си живот е търсил нещо, но когато го намери, е готов да го разруши, без да го разбере.