Джо Холдеман: Камуфлаж

— Научих достатъчно, преди да излезеш от спалнята и да дойдеш тук. И аз съм толкова учен, колкото ти си жена. — Изведнъж погледна наляво. — Брей! Наистина хитро!

Откъснатата ръка се превръщаше в оръжие. Ноктите се издължиха в дълги метални остриета, върху кокалчетата се появиха очи. Отдолу израснаха псевдоподи, като дребни крачета на насекомо.

— Нека ти покажа как изглеждах, когато за първи път започнах да те търся. — Хамелеонът се скъси с трийсетина сантиметра и се изду толкова, че дрехите му се скъсаха по шевовете. Тялото му се покри с къси черни косми, лицето му придоби неандерталски черти. Той доразкъса дрехите си и отдолу се показаха масивни мускули и изпъкнали гениталии.

Изменчивият се хвърли върху него, но бе отблъснат с лекота. Кракът на хамелеона се вдигна рязко и едно твърдо копито блъсна изменчивия в гърдите. Чу се пращене на счупена кост. Изменчивият падна, надигна се бавно, беше замаян и пребледнял.

Хамелеонът погали настръхналите косми на гърдите си, втренчи поглед в Шарън и поклати глава.

— Недей.

— Опитай ти тогава — отвърна изменчивият с женски глас.

Без да поглежда противника си, хамелеонът замахна с бързината на змия и улови откъснатата ръка. Тя се опита да го издере, но той стисна металните й нокти и ги отчупи. След това ги запокити настрани и започна да къса крачетата, сякаш чистеше скариди.

Захапа бицепса и откъсна голям къс месо, сдъвка го и счупи ръката в лакътя. С дълъг мръсен нокът изчегърта очите и ги метна в устата си като бонбончета.

Засмя се, с порозовели от кръвта зъби, и продължи да ръфа.

Изменчивият огледа помещението за нещо, което да използва като оръжие. Огромният лазер несъмнено би могъл да нареже хамелеона на парчета, но беше закрепен неподвижно за статива и вероятно се управляваше дистанционно.

Ръсел се бе свестил и наблюдаваше ужасяващата сцена. Хамелеонът бе одрал кожата на ръката почти до китката. Пусна я на земята и изплю един кокал.

— В този момент трябва да кажа: „Имаш чудесен вкус, скъпа“, но всъщност не е така. Съмнявам се да съм ял нещо по-гнусно от теб.

— Ти си първото същество, което посмя да отхапе втори път. Толкова по въпроса за вкуса ти. — Шарън забеляза, че Ръсел бърка в джоба си и вади швейцарско ножче, и извика: — Ръс, недей!

Хамелеонът се обърна към човека и се разсмя.

— Сгреши инструмента, Ръсел.

— Сериозно? — Ръсел заби острието в розетката на трифазния ток. Бликна фонтан от искри, токовият удар го отхвърли назад и светлините угаснаха.

След секунда се включи резервният генератор. Лампите премигнаха и се върнаха към обичайната си яркост. Ръсел лежеше по гръб, притиснал обгорената си ръка.

— Това няма да ти спечели и секунда.

— Друга беше идеята. Някой ще дойде да види какво става.

— И ще открият, че не могат да отворят херметичната врата.

— Наистина си премислил всичко, нали? Ще ни убиеш — и после какво? Ще свикаш пресконференция?

— Ще си тръгна така, както щеше да го направи твоята Шарън…

Той се обърна. От Шарън нямаше и следа.

Изменчивият скочи върху него от тавана в мига, когато хамелеонът погледна нагоре. Хвърли се върху раменете му, завъртя рязко главата настрани и вратът на хамелеона изпука. Трето, по-силно дръпване — и главата се откъсна, с достатъчна сила да се удари в тавана. Но междувременно хамелеонът бе уловил Шарън за ръката, засили се, като оплискваше всичко наоколо с кръв от шията си, и я метна настрани. Шарън полетя към обекта, блъсна се в него и тупна на пода близо до Ръсел.

На шията на хамелеона вече израстваше нова глава, гротескна комбинация между неандерталеца и Джек.

— Уф, наистина боли. Да поиграем ли на болка?

Шарън се надигна, протегна ръка и докосна обекта. В лабораторията отекна звук като от далечна мощна камбана.

И изменчивият прие истинската си форма — за първи път от милион години. Издължи се до три метра. На лицето му имаше само един отвор, без видими сензорни органи. Тялото му се менеше непрестанно, цветовете обикаляха из целия спектър, изникваха, растяха, метаморфозираха и изчезваха крайници. Беше нечовешки красив.

Обектът се издигна над скелето, сякаш беше облак от живак. Стрелна се към хамелеона и оформи около него куполовидна клетка.

Изменчивият му заговори в цветове. Хамелеонът сграбчи течните решетки на клетката, но те не помръдваха. Изведнъж по тялото му премина мъчителен спазъм и той замръзна, покри го дебел слой скреж.

Обектът се разтопи до локва, заобикаляща хамелеона, а после се превърна в голямо сребристо яйце, в чиято вътрешност бе затворено смъртоносното същество. Разноцветни светлини затрептяха из лабораторията, угаснаха и изменчивият отново се превърна в Джейн, премина за миг през образа на Шарън и накрая стана Рей.