Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

Да, той беше такъв. Честен, добър и съвременен. Ненапразно работеше в Научноизследователския институт по хематология.

Само че защо ми каза за състава? За кръвта от дванайсет човека?

Макар че беше ясно защо. Откъде аз ще знам съдържанието на „Фуаран“? Откъде ще знам, че за заклинанието е нужна именно кръв от дванайсет човека?

Витезслав не е разполагал с тези дванайсет. Той не е могъл да направи заклинанието от „Фуаран“ и да увеличи силата си.

А Костя е имал манерката си.

— Антоне, какво? — попита Костя. — Защо мълчиш?

Едгар излезе от купето на кондукторите, стисна ръката на началник-влака и тръгна към нас с доволна усмивка на лицето.

Аз погледнах Костя и прочетох всичко в очите му.

Той разбра, че съм разбрал.

— Къде криеш книгата? — попитах аз. — По-бързо! Това е последният ти шанс. Единственият ти шанс. Не се погубвай…

В този миг той ме удари. Без никаква магия — ако не броим за магия нечовешката сила на вампирите. Светът се взриви в бяла светкавица, зъбите изхрущяха в устата ми и челюстта ми сякаш се парализира. Аз отлетях в края на коридора и се блъснах в някакъв пътник, който беше избрал неподходящо време за разходки. Сигурно на него трябваше да благодаря, че не изгубих съзнание — впрочем вместо мен на пода се стовари той.

Костя стоеше, потривайки юмрук, и тялото му пулсираше, влизайки за миг в Сумрака и излизайки оттам, плъзгайки се между световете. Толкова поразилата ме някога особеност на вампирите… Генадий, бащата на Костя, вървящ срещу мен през двора, майката на Костя, Полина, прегърнала през рамо още съвсем младия вампир… ние спазваме законите… ние никого не убиваме… Ама че им провървя — да живеят в съседство със Светъл маг…

— Костя? — възкликна Едгар, спирайки се.

Костя обърна бавно глава към него. Не го видях, но усетих, че се е озъбил.

Едгар протегна ръка — и коридорът беше преграден от мътна стена, наподобяваща пласт планински кристал. Може би още не беше разбрал какво става, но инстинктите на Инквизитора работеха.

Костя издаде нисък, виеш, звук и опря длани в стената. Стената издържа. Вагонът се поклащаше, зад гърба ми започна да пищи някаква жена. Костя се олюляваше, опитвайки се да разбие защитата на Едгар.

Вдигнах ръка и запратих в Костя „сив молебен“ — древно заклинание срещу неживи. То разкъсва на парчета всякаква вдигната от гроба органика, която няма съзнание, а живее само заради волята на мага. А освен това прави вампирите по-бавни и по-слаби.

Когато тънките сиви нишки обгърнаха Костя в Сумрака, той се обърна. Пристъпи към мен и се изтръска — заклинанието се рушеше пред очите ми. Никога не бях виждал толкова груба, но ефективна работа.

— Не ми пречи! — изръмжа той. Чертите на лицето му се изостриха, зъбите му се показаха както трябва. — Не искам… не искам да те убивам…

Успях да се надигна и пропълзях през падналия пътник в купето. На горните легла някакви мъже с внушителни габарити започнаха да вият, и то не по-зле от жената, която пищеше до вратата на тоалетната. На пода под мен се търкаляха някакви чаши и бутилки.

С един скок Костя се появи на вратата. Само погледна към мъжете и те замълчаха.

— Предай се… — прошепнах аз, сядайки на пода до масичката. Челюстта ми се движеше някак странно — уж не беше изкълчена, а при всяко движение ме пронизваше болка.

Костя се засмя:

— С всички ви ще се справя… ако поискам. Ела с мен, Антоне. Да вървим! Не искам да причинявам зло! За какво ти е тази Инквизиция? За какво са ти Патрулите? Ние ще променим всичко!

Той говореше напълно искрено. Даже умолително.

Защо трябва да станеш най-силният, за да си позволиш слабост?

— Опомни се… — прошепнах аз.

— Ти си глупак! Глупак — изръмжа Костя и тръгна към мен. Протегна ръка, пръстите му вече бяха с удължени нокти. — Ти…

Отворената бутилка „Посолска“, от която бавно течеше водка, сама попадна под ръката ми.

— Време е да пием на брудершафт — казах аз.

Той успя да се отдръпне, но няколко пръски все пак попаднаха на лицето му. Костя зави, отмятайки глава. Ако ще да си Най-висшият вампир, алкохолът за теб пак е отрова.

Изправих се, взех една от недопитите чаши от масата, вдигнах я и извиках:

— Нощен патрул! Ти си арестуван! Ръцете на тила, прибери зъбите!

През вратата влязоха едновременно трима Инквизитори. Едгар ли ги беше извикал, или сами бяха усетили? Те се скупчиха върху Костя, който все още разтриваше окървавеното си лице. Единият се опитваше да притисне сив метален диск към шията на Костя — нещо, натъпкано догоре с магия…