Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

— Мислих за това — каза неохотно Едгар. — Има само един, но решаващ довод против. Престъпникът може да разбере какво става и ще може пръв да нанесе удар.

— Нека дойдат Хесер, Завулон, Светлана, Олга… има ли при Тъмните още силни магове? — аз погледнах към Костя.

— Ще се намерят — каза уклончиво Костя. — А ще ни стигнат ли силите?

— Срещу един Различен?

— Не просто Различен — напомни Едгар. — Според легендата, за да унищожат Фуаран са се събрали няколкостотин мага.

— И ние ще съберем. В Нощния патрул има почти двеста сътрудника, в Дневния — не по-малко. И още стотици в резерв. Всяка страна може да предостави по хиляда Различни, не по-малко.

— Но най-вече слаби, шесто-седмо равнище. Истинските магове, от трето равнище нагоре, ще са най-много стотина. — Едгар говореше толкова уверено, че не оставаше съмнение — той наистина беше обмислял варианта за силово противопоставяне. — Това може и да стигне, ако подсилим Тъмните и Светлите Инквизитори чрез амулети и обединим Силите си. Но може и да не е достатъчно. Тогава най-силните бойци ще загинат и престъпникът ще остане с развързани ръце. Не си ли помислил, че той може да разчита именно на такъв вариант?

Поклатих глава.

— А аз мислих и за това — каза с мрачно задоволство Едгар. — Престъпникът може да разглежда влака като капан, в който ще влязат всички силни магове на Русия. Той може да окичи целия влак със заклинания, които ние не можем да усетим.

— Тогава защо са всичките ни усилия? — попитах аз. — Защо сме тук? Ядрена бомба — и няма проблем!

Едгар кимна:

— Да. Именно ядрена, тя поразява всички слоеве на Сумрака. Но първо трябва да се убедим, че целта няма да се изплъзне в последния момент.

— Застанал си на страната на Завулон? — уточних аз.

Едгар въздъхна:

— Стоя на страната на здравия разум. Пълната проверка на влака с привличане на големи сили може да доведе до магическа касапница. Хората, между другото, пак ще загинат. Но като унищожим влака… да, жалко за хората, но пък ще избегнем глобални сътресения.

— Но ако все още има шанс… — започнах аз.

— Има. Затова предлагам да продължим търсенето — съгласи се Едгар. — Ние с Костя взимаме моите хора и претърсваме влака — от началото и края едновременно. Ще използваме амулети, в подозрителните случаи ще се опитаме да проверим заподозрения през Сумрака. А ти поговори с Лас още веднъж. Все пак той е заподозрян.

Свих рамене. Всичко това ужасно приличаше на имитация на претърсване. В дъното на душата си Едгар вече се беше предал.

— Кога е часът X? — попитах аз.

— Утре вечерта — отвърна Едгар. — Когато ще минаваме през безлюдните райони около Семипалатинск. И без това там вече са взривявали бомби… един тактически заряд повече не е голяма беда.

— Успешен лов — казах аз и излязох от купето.

Всичко това беше профанация. Всичко това бяха само редове в отчета, който Едгар вече пишеше наум. „Независимо от предприетите усилия да локализираме престъпника и да открием «Фуаран»…“

Понякога ми се струваше, че Инквизицията е реална алтернатива на Патрулите. Защото какво правим ние? Разделяме хората и Различните. Следим действията на Различните да не засягат хората. Да, това е практически невъзможно, част от Различните са паразити по своята природа. Да, противоречията между Светлите и Тъмните са такива, че сблъсъците са неизбежни.

Но има и Инквизиция, тя стои над Патрулите, тя също пази равновесието, тя е трета сила и разделяща структура от по-висш порядък, тя поправя грешките на Патрулите…

Беше се оказало, че не е така.

Няма никаква трета сила. Няма и никога не е имало.

Инквизицията е инструмент за разделяне на Тъмните и Светлите. Само това и нищо друго. Тя следи за спазването на Договора, но съвсем не в интерес на хората, а само в интерес на Различните. Инквизицията са онези Различни, които знаят, че всички ние сме паразити и Светлият маг с нищо не е по-добър от вампира.

А да отидеш да работиш в Инквизицията означава да се примириш. Означава да пораснеш окончателно, да смениш юношеския максимализъм със здравия цинизъм на възрастния. Да признаеш, че има хора, има и Различни, и между тях няма нищо общо.

Готов ли бях да призная това?

Да, навярно.

Но виж, да премина в Инквизицията… Не знам защо, но не исках.

По-добре да си губя времето в Нощния патрул. Да се занимавам с никому ненужната работа по защитата на никому ненужните хора.

Между другото, защо да не проверя единствения ни заподозрян? Докато още имаше време.