Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

— Добре. Ще помоля да проверят. Още сега ще се свържа с… с Висшите в Москва и ще помоля да проверят праха.

— За по-сигурно помоли едновременно и Хесер, и Завулон — посъветва го Костя. — Не можем да сме сигурни, че някой от двамата не е замесен.

— Не учи батко си как се правят деца… — изръмжа Едгар, настани се по-удобно и се изключи от света.

Да, Хесер и Завулон също нямаше да се наспят тази нощ…

Прозинах се и казах:

— Господа, вие както искате… аз си лягам.

Едгар не отговори — разговаряше мислено с някой от Великите. Костя кимна и се мушна под одеялото.

Покатерих се на горното легло, съблякох се и метнах дънките и ризата на етажерката. Свалих си часовника и го сложих до главата си — не обичам да спя с часовник. Под мен Костя щракна лампата и в купето стана тъмно.

Едгар седеше, без да помръдва. Колелата потракваха уютно. Казват, че в Америка, където използват дълги монолитни релси, специално правят нарези — за да имитират процепите и да се пресъздаде това уютно потракване на колелата…

Не ми се спеше.

Някой беше убил Висш вампир. Или самият вампир беше инсценирал убийството си. Нямаше значение. Във всеки случай този някой притежаваше немислима Сила.

Защо му е да бяга? Да се крие във влака — с риск целият влак да бъде унищожен, или, например, да бъде обкръжен от стотина Висши, които да направят пълна проверка? Глупаво, ненужно, рисковано. След като си станал най-силният Различен, рано или късно властта ще дойде при теб. След сто години, след двеста — когато всички забравят и за вещицата Арина, и за митичната книга. Всеки би трябвало да разбира това, особено пък Витезслав.

Това… това беше някак твърде по човешки. Неясно и нелогично. Не приличаше никак на действията на мъдър и силен Различен.

Но само такъв Различен можеше да убие Витезслав.

Пак нищо не се връзваше…

Долу Едгар помръдна. Въздъхна, пошумоля с одеялото и се качи в леглото си.

Затворих очи и се постарах да се отпусна максимално.

Представих си как релсите се проточват зад влака… през гари и спирки, покрай градове и села, до самата Москва, и как се разбягват пътищата след гарата, за да станат на дупки край центъра, след стотици километри да се превърнат в разбити шосета, да допълзят до западналото селце, до старата дървена къща…

„Светлана?“

„Чаках те, Антоне. Как сте там?“

„Пътуваме. Става нещо странно…“

Постарах се да се открия максимално пред нея… е, почти максимално. Да размотая своята памет като топ плат на тезгяха на крояча. Влакът, Инквизиторите, разговорът с Лас, разговорът с Едгар и Костя…

„Странно — обади се Светлана след кратка пауза. — Много странно. Имам чувството, че някой си играе с вас. Това не ми харесва, Антоне.“

„И на мен. Как е Надя?“

„Отдавна спи.“

В такъв разговор, достъпен само за Различните, няма интонации. Но все пак нещо ги заменя — аз почувствах леката неувереност на Светлана.

„Не си ли вкъщи?“

„Не. Аз… съм на гости на една старица.“

„Светлана!“

„Именно на гости, не се притеснявай! Реших да обсъдя ситуацията с нея… и да узная нещо за книгата.“

Да, трябваше веднага да разбера, че не само безпокойството за дъщеря ни е накарало Светлана да ни напусне.

„И какво изясни?“

„Това е била книгата «Фуаран». Онази същата. Истинската. И… за сина на Хесер също бяхме прави. Бабката се е веселила от сърце… и е възстановявала полезни контакти.“

„А после е пожертвала книгата?“

„Да. Оставила я е с пълната увереност, че ще намерят бързо тайника и ще прекратят търсенето.“

„И какво мисли тя за станалото?“ — Избягвах старателно имената, сякаш такъв разговор можеше да се подслуша.

„Струва ми се, че е в паника. Макар да се преструва, че не й пука.“

„Светлана, колко бързо «Фуаран» може да превърне човек в Различен?“

„Почти мигновено. Трябват ти десетина минути, за да произнесеш всички заклинания, после са нужни няколко съставки… или по-точно казано, една… кръв от дванайсет души. Дори и по капка, но от дванайсет различни човека.“

„Защо?“

„За това трябва да се пита Фуаран. Сигурна съм, че всяка течност би свършила работа вместо кръвта, но вещицата е свързала заклинанието с кръвта… Общо взето — десет минути подготовка, дванайсет капки кръв — и можеш да превърнеш човек в Различен. Или цяла група хора, важното е всички да са в твоето полезрение.“

„И каква ще бъде силата им?“

„Най-различна. Но слабите могат да се издигнат до по-високо равнище с последващо заклинание. На теория, от всеки човек може да се направи Висш маг.“