Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

Мерзавец… но какво самообладание! Каква наглост и смелост — да ловиш самия себе си, да измисляш някакви версии, да даваш съвети…

Измами всички ни.

Но защо? Приискало му се е абсолютна власт? Все пак шансът да победи не беше много голям, а Костя никога не се е отличавал с прекалено честолюбие. Е, честолюбив беше, разбира се, но без маниакални идеи за власт над света.

А защо не избяга сега? По ръцете му беше кръвта на трима инквизитори. Никога нямаше да му простят такова нещо, ако ще да се разкайва, ако ще да върне книгата. Трябваше да бяга… и за по-сигурно да унищожи книгата, с която беше свързано следящото заклинание. Но не, той носеше книгата със себе си и се движеше заедно с влака. Просто безумие… Или все още разчиташе на диалог?

— Как смяташе да откриеш Витезслав сред пътниците? — попитах аз Едгар.

— Какво? — потъналият в мислите си Инквизитор не отговори веднага. — А, дреболия, същото, което използва и ти — непоносимост към спирт. Щяхме да се издокараме с бели престилки и да направим медицински преглед по всички вагони. Уж, че търсим болни от атипична пневмония. И на всеки щяхме да даваме термометър, обилно намокрен със спирт. Който не може да го вземе в ръце или получи изгаряне, той е нашият заподозрян.

Кимнах. Можеше и да мине. Разбира се, беше доста рисковано, но нашата работа е да рискуваме. А Великите бяха накъде наблизо — „на разположение“, готови в случай на нужда да ударят с всичка сила.

— Порталът се отваря… — Едгар ме хвана за ръката и ме изтегли на горното легло. Седнахме един до друг и свихме крака. В купето се появи потрепващо бяло сияние. Чу се лек вик — Хесер, излизайки от портала, удари главата си в горното легло.

След него се появи Завулон — за разлика от шефа ми, радостен и усмихнат.

Потривайки темето си, Хесер ни погледна мрачно и изръмжа:

— Да бяхте отворили портала в запорожец… Каква е ситуацията?

— Пътниците са успокоени, кръвта е измита, ранения го лекуват — докладва Едгар. — Заподозреният Константин Саушкин се движи паралелно на влака със скорост седемдесет километра в час.

— Какъв ти „заподозрян“ след всичко това… — обади се ехидно Завулон. — Ах, какво способно момче беше… колко перспективно…

— Не ти върви е перспективните, Завулон — каза тихо Едгар. — Нещо хич не се задържат при теб.

Двамата Тъмни магове се изгледаха с неприязън. Едгар имаше стари сметки за уреждане със Завулон — още от онази история с Фафнир и финската секта 12. Никой не обича да бъде пешка.

— Въздържайте се от заяждания, господа — помоли ги Хесер. — Аз също бих могъл да кажа някои неща… и за теб, Завулон, и за теб, Едгар… Колко е силен?

— Много силен — каза Едгар, все още гледайки към Завулон. — Хлапето и без това беше Висш…

— Вампир — презрително се усмихна Завулон.

— Висш вампир. Разбира се, няма много опит… по това ви отстъпва. Но след като е използвал книгата, е станал по-силен от Витезслав. А това вече е сериозно. Склонен съм да смятам, че Витезслав беше на едно ниво с вас, Великите.

— Как е упокоил Витезслав? — попита Завулон. — Имаш ли представа?

— Сега вече да — кимна Едгар. — Вампирите имат своя йерархия. Хлапето го е извикало на двубой за лидерство. Това… не е много зрелищно. Схватка на разуми, двубой на воли. Стоят и се гледат няколко секунди, единият отстъпва и се покорява напълно на чуждата воля. Когато на Инквизицията се налагаше да се справя с вампири, Витезслав ги подчиняваше с лекота. Но този път е загубил.

— И е загинал — кимна Завулон.

— Това не е задължителен край — отбеляза Едгар. — Костя е можел да го направи свой роб. Но… или се е изплашил да не загуби контрол, или е решил да стигне до край. Казано накратко, заповядал е на Витезслав да се развъплъти и той е бил принуден да се подчини.

— Способно момче — каза иронично Хесер. — Няма да лъжа, окончателната гибел на Витезслав не ме огорчава… Добре, Константин е станал по-силен от Витезслав. Оцени силата му.

Едгар сви рамене:

— Как? Той е по-силен от мен. Предполагам даже, че е по-силен от всеки от вас. Може би дори е по-силен и от двама ви, взети заедно.

— Не се паникьосвай — промърмори Завулон. — Той е неопитен. Магията не е съревнование на сили, магията е изкуство. Ако в ръцете ти има шпага, важно е да нанесеш точен удар, а не да замахнеш с всичка сила…

— Не се паникьосвам — каза меко Едгар. — Само оценявам силата му. Много е голяма. Приложих „кристалния щит“ и Костя едва не го счупи.

Великите се спогледаха.