Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

— Вълнуваш ли се?

— Не — поклатих глава аз, без да отварям очи. — Мисля. Все пак Костя се опитваше да не се държи като вампир…

— И какво измисли?

— Няма да издържи — аз отворих очи и погледнах лицето на Хесер. — Няма да издържи, ще се пречупи. Успял е да превъзмогне физиологическата си потребност от жива кръв, но всичко останало… той е нежив сред живите и това го потиска. Рано или късно ще се пречупи.

Хесер чакаше.

— Той вече се е пречупил — казах аз. — Когато е убил Витезслав и Инквизиторите… Единият от Инквизиторите беше Светъл, нали?

Хесер кимна.

— Ще направя всичко както трябва — обещах аз. — Жал ми е за Костя, но няма друг начин.

— Вярвам ти, Антоне — каза Хесер. — А сега питай това, което наистина искаше да попиташ.

— Какво ви задържа в Нощния патрул, шефе? — попитах аз.

Хесер се усмихна.

— Всички ние, в по-голямата си част, сме затънали в една и съща кал — казах аз. — Ние се борим не с Тъмните, ние се борим с онези, които дори Тъмните отхвърлят… с психопатите, маниаците. По разбираеми причини най-много такива има сред вампирите и върколаците. А и Тъмните… Дневният патрул лови онези Светли, които искат да облагодетелстват всички наведнъж… тоест онези, които могат да разкрият пред хората факта за нашето съществуване. Инквизицията… тя уж е над схватките, а всъщност следи Патрулите да не приемат много насериозно функцията си. Тъмните да не се стремят към формална власт над целия свят, Светлите да не унищожават поголовно Тъмните… Хесер, Нощният и Дневният патрул са две половини на едно цяло!

Хесер мълчеше. Гледаше ме и мълчеше.

— Това… нарочно ли е замислено така? — попитах аз. И си отговорих сам: — Да, сигурно. Младите, току-що инициираните Различни — те може и да не приемат общ за Светлите и Тъмните патрул. Как може да патрулираш с вампир! И аз щях да се възмутя… И затова са създадени два патрула, нисшите чинове се преследват въодушевено, ръководството интригантства — от скука и за поддържане на формата. А ръководството е общо!

Хесер въздъхна и извади пура. Отряза крайчето и я запали.

— А аз, глупакът, през цялото време се чудех — измърморих, без да откъсвам поглед от него. — Как изобщо съществуваме? Ето го Патрула в Самара, ето го Патрула в селцето Киреевска, в Томска област. Уж всичките са самостоятелни. А всъщност при най-малкия проблем тичат при нас, в Москва… Добре, това не е оформено де юре, но де факто московският Патрул ръководи Патрулите на цяла Русия.

— А също и на три държави от ОНД… — промърмори Хесер. Пусна кълбо дим, който започна да се събира във въздуха като плътен облак, без да се разнася из купето.

— Добре, а какво следва? — попитах аз. — Как си взаимодействат независимите Патрули в Русия и, да речем, Литва? Ами Русия, Литва, САЩ и Уганда? В човешкия свят всичко е ясно — който има най-голямата тояга и най-дебелия портфейл, той поръчва музиката. Но нали руските Патрули са по-добри от американските! Дори си мисля…

— Най-силният Патрул е френският — изрече безизразно Хесер. — Силен, но крайно мързелив. Удивителен феномен. Не можем да разберем от какво произтича това — не може да е от употребата на сухо вино и стриди в немислими количества…

— Инквизицията управлява Патрулите — казах аз. — Не разрешава спорове, не наказва отстъпниците, а именно управлява. Дава разрешение за тези или онези социални експерименти, назначава и сваля ръководители… прехвърля от Узбекистан в Москва… Инквизицията, тя има два работни органа — Нощният и Дневният патрул. А единствената й цел е да съхрани сегашното статукво. Защото победата на Тъмните или Светлите ще е поражение за всички Различни.

— А после, Антоне? — попита Хесер.

Аз свих рамене.

— После? Ами нищо. Хората си живеят своя малък човешки живот. Радват се на малките човешки радости. Хранят ни със своята топлина… и ни осигуряват нови Различни. Онези Различни, които нямат големи амбиции, живеят почти човешки живот. Само че по-сит, по-здрав и по-дълъг, отколкото при обикновените хора. Който не го свърта на едно място, който иска приключения, идеали, битки — той отива в Патрулите. Тези, които се разочароват от Патрулите, отиват в Инквизицията.

— Е, и? — ободри ме Хесер.

— Вие какво правите още в Нощния патрул, шефе? — попитах аз. — Не ви ли омръзна… за хиляди години?

— Да предположим, че все още ми харесват схватките и приключенията.

Поклатих глава:

— Не, Борис Игнатиевич. Не ви вярвам. Виждал съм ви… друг. Твърде уморен. Твърде разочарован.