Сергей Лукяненко - Сумрачен патрул

Лас ме погледна смутено, после, също толкова смутено, погледна към Роман.

— Добре — казах аз. — Обръщам те към Светлината. Отхвърли Мрака, защити Светлината. Давам ти поглед да отличиш Доброто от Злото. Давам ти вяра да вървиш след Светлината. Давам ти смелост да се сражаваш с Мрака.

Лас се изкиска, но моментално замълча.

Разбира се, работата не беше в думите. Думите не можеха да променят нищо, дори и да ги произнасях с патетична интонация. Това беше като заклинанията на вещиците — мнемонична формула, включваща „шаблон“ в паметта ми. Можех да подчиня човека и със свои сили, но така… така беше по-правилно. Задейства се отдавна проверен механизъм.

Роман се напрегна, даже пухкавите му бузи се стегнаха. Допреди миг беше голямо и леко капризно бебе, а сега — мъж! Боец!

— Светлината да е с теб! — завърших аз.

— Към летището! — изрече Роман с удоволствие.

Моторът изръмжа и ние се стрелнахме, изстисквайки от немската кола всички заложени в нея сили. Бях готов да се обзаложа, че този спортен седан не беше показвал на какво е способен.

Затворих очи и погледнах през Сумрака — към разклоняващата се на цветни линии тъмнина. Като кълбо преплетени световоди — някои зелени, някои сини, някои червени. Не можех да разглеждам добре линиите на вероятностите, но сега това ми се удаде неочаквано леко. Чувствах се във форма както никога досега.

Това означаваше, че в мен тече чужда Сила. Силата на Хесер и Завулон, Едгар и Инквизиторите. А може би сега в цяла Москва замират Различни, Светли и Тъмни, онези, от които Хесер и Завулон имат право да вземат .

Само веднъж бях чувствал нещо подобно — когато събирах Сила от хората.

— На третата пресечка завиваме наляво; отпред има задръстване — казах аз. — После надясно, през двора, излизаме на арката… там има пресечка…

Никога не бях идвал в Саратов, но сега това нямаше никакво значение.

— Слушам! — рапортува бодро Роман.

— По-бързо!

— Ще бъде изпълнено!

Погледнах към Лас. Той извади пакет цигари и запуши. Колата се носеше по натоварените улици, Роман управляваше с амбицията на ватман, на който му се е удал случай да изпревари Шумахер във „Формула 1“.

Лас въздъхна и попита:

— И какво ще стане сега с мен? Ще извадиш от джоба си фенерче и ще кажеш „това беше взрив на блатен газ“?

— Нали виждаш — за това не е нужно фенерче — казах аз.

— Но ще остана ли жив? — не се отказваше Лас.

— Ще останеш — успокоих го аз. — Но няма да си спомняш. Извинявай, обаче това е стандартната процедура.

— Ясно — каза тъжно Лас. — Мамка му… Ама че работа… Кажи тогава, след като е все едно…

Колата се понесе бързо по пресечката, подскачайки по дупките. Лас изгаси цигарата си и продължи:

— Кажи ми, какъв си ти?

— Различен.

— Какъв различен по-точно?

— Маг. Не се притеснявай — Светъл маг.

— Ти възмъжа, Хари Потър… — рече мъдро Лас. — Ама че работа. А може би съм се побъркал?

— Дори не се надявай… — Опрях ръце в покрива. Роман даваше газ до дупка и караше по някакви полянки, съкращавайки пътя. — По-внимателно, Роман! Трябва да стигнем бързо, но безопасно!

— Тогава ми кажи — не се успокояваше Лас — това надбягване… ох… свързано ли е с ненормално големия прилеп, който видяхме предишната вечер?

— Ако щеш вярвай, свързано е! — потвърдих аз. Силата бушуваше в мен и ме замайваше като шампанско. Искаше ми се да се забавлявам. — Страх ли те е от вампири?

Лас извади от чантата си бутилка уиски, скъса капачката с рязък жест, отпи и каза бодро:

— Ни най-малко!

По средата на пътя за нас се залепи кола на пътна полиция. Направих заклинание, разсейващо вниманието на хората, и полицаите незабавно изостанаха. Обикновено с такова заклинание Различните предпазват колите си от кражба и аз даже се зарадвах на новото приложение, което му намерих. Впрочем след минута едва не ни блъсна някакъв камион и аз побързах да премахна заклинанието.

— Ще пристигнем на летището след петнайсет-двайсет минути — докладва Рома, въртейки волана. — Какво ще наредите, шефе?

С крайчеца на окото си забелязах, че Лас поклати глава и отпи. Вече излизахме от града и се носехме по пътя за летището. Доста приличен път, според руските стандарти.

— Пусни радиото — помолих аз. — Че нещо много тъжно пътуваме.

Рома го пусна. Завършваше прегледа на новините:

— … за радост на милионите читатели, чието тригодишно очакване вече завърши — говореше водещата. — И накрая — съобщение от космодрума „Байконур“, където се готви за старт съвместен руско-американски екипаж. Стартът е планиран за осемнадесет часа и тридесет и две минути московско време. А сега продължаваме нашата музикална програма…