Майкл Муркок - Градът на Звяра

Той се втурна в стаята и се върна с дълъг извит тромпет. Наду го с пълна сила и над града се понесе силен, меланхоличен тон. Отвърнаха други тромпети.

Рицарите на Варнал, повечето от които бяха спали на постовете си, започнаха да се приготвят за новия ден на битката. За някои от тях той можеше да се окаже и последен.

— На Телем Фас Огдаи ще му трябва поне още един ден, за да стигне до Мисхим Теп, но той сигурно вече се е отбил в най-близките градове по пътя и довечера или утре сутринта ще имаме подкрепление. Ако успеем да издържим дотогава… — промълви Шизала.

— Може и да нямаме нужда от него, ако ми дадете на заем един от летателните си апарати — казах аз. — Достатъчен е само един мъж да се спусне от въздуха върху командира на аргзууните и да го обезвреди.

— Ти си много смел — усмихна се Шизала. — Но на моторите на летателния апарат им трябва повече от половин ден, за да загреят. Дори и да ги включим сега, едва ли ще бъдат готови по-рано от вечерта.

— Тогава предлагам да наредите веднага да ги включат — казах разочаровано, — защото не е ясно дали няма да се наложи да се използва и тази възможност.

— Ще постъпя, както предлагаш. Но ти ще загинеш, ако осъществиш намерението си.

— Може и да си заслужава — отвърнах кротко аз.

Тя се извърна от мен и аз се зачудих защо. Може би ме смяташе за глупав и тъп досадник, който знае само как да умре. Нали вчера бях успял да я обидя, държейки се нетактично и нахално. Превъзмогнах чувствата си. Нямаше никакво значение какво си мисли тя, казах на себе си.

Въздъхнах. Нямах представа от устройството на въздушния апарат и не знаех как да ускоря загряването на двигателите му. Очевидно беше система с бавна реакция — вероятно много сигурна и защитена срещу глупаци, но в момента определено бих предпочел нещо по-бързо, макар и по-несигурно.

Струваше ми се, че Шизала нарочно се опитва да затрудни изпълнението на плана ми. Почудих се защо.

Дарнад остави тромпета и ме прегърна през рамо.

— Готов ли си да дойдеш с мен?

— Иска ли питане. Трябва да ми кажеш само как мога да съм най-полезен.

— Вчера не бях сигурен в теб — усмихна се той. — Но това вече не важи за днес.

— От което съм доволен. Сбогом, Шизала.

— Сбогом, сестро.

Тя не отговори на никого от двама ни. Запитах се да не би да съм я обидил с нещо. Все пак не познавах обичаите на Вашу и може да съм го направил, без да искам.

Нямаше време за подобни размишления.

Много скоро стените на Варнал се разтресоха от нова атака. Помагах навсякъде, изсипвах варели с нагорещена мазнина, хвърлях камъни, замерях ги със собствените им копия.

Те, изглежда, не ценяха особено собствения си живот, а още по-малко този на другарите им. Както Шизала беше отбелязала, бяха бойци индивидуалисти и въпреки че участваха в организирана масова атака, трябваше да потискат инстинктите си. На няколко пъти забелязах някои от тях да се бият помежду си, докато върху останалите им съмишленици се сипеха нашите „снаряди“.

Към средата на деня малко беше загубено или спечелено, като се изключи, че отбранителите бяха готови да изпопадат от умора, а нападателите разполагаха със свежи подкрепления. Научих, че системата с подкрепленията беше нещо чуждо за аргзууните и това беше нов озадачаващ фактор за атаката им.

Макар силни и страховити, до този момент аргзууните никога не били представлявали голяма заплаха, тъй като не можели да се задържат дълго време в голяма група. Освен това тази атака, така далеч от родните им места, една атака без предупреждение, говореше за фантастично планиране и гениалност. Можеше да говори и за предателство, помислих си, без да го споделя, за съюзник, позволил на ордата да мине през земите му, правейки се, че не я забелязва. Все още малко ми беше известно за политиката на Вашу, за да продължавам с предположенията си.

Следобед помогнах на членовете на техническия екип да укрепят стените на местата, където бяха силно повредени от катапултите и тараните на аргзууните.

След една по-сложна манипулация се извърнах да избърша потта от челото си и видях Шизала, застанала зад мен.

— Изглежда, нямаш проблеми да се справяш с всичко — усмихна се тя.

— Проверката за добрия учен е проверка и за добрия войник — усмихнах й се в отговор аз.

— Предполагам, че е така.

— Докъде стигна подготовката на летателния апарат?

— Ще бъде готов малко преди мръкване.

— Добре.

— Ще ти трябва специално обучен пилот.