Майкл Муркок - Господарят на паяците

— Какво намери, Майкъл Кейн? — попита той.

— Може би открих нашето спасение — отвърнах аз с приемлива имитация на усмивка. — Слез долу. Доведи и другите. Сами ще видите какво открих.

Хуул Хаджи слезе при мен, последван от Джил Дийра и Вас Оола Бак Пури дойде последен, оглеждайки се подозрително, още почти луд.

— Вода? — попита Бак Пури. — Вода ли намери?

Поклатих глава.

— Не. Но може би ще намерим.

— Може би! Може би! Аз умирам!

Хуул Хаджи сложи ръка на рамото на Бак Пури.

— Успокой се, приятелю. Имай търпение.

Бак Пури бавно облиза подутите си устни и отново изпадна в униние. Само погледът му се стрелкаше неспокойно.

— Какви са тези работи? — Джил Дийра посочи с ръка бутоните.

— Един от тях докара тази светлина — казах аз. — Предполагам, че друг ще отвори вратата, не мога да кажа кой.

— Чудя се какво ли може да има зад вратата? — подхвърли Вас Оола.

Поклатих глава. После се пресегнах и натиснах друг бутон. Стаята започна леко да вибрира. Бързо натиснах отново бутона и вибрацията престана. Натиснах трети бутон. Не последва видим резултат. При натискане на четвъртия прозвуча пронизителен стържещ звук и вратата се плъзна към дясната стена. Погледнахме през открилия се вход и отначало не видяхме нищо освен непрогледна тъмнина. Полъхна хладен въздух.

— Кой, мислиш, е построил това място? — попитах шепнешком Хуул Хаджи. — Шеев?

— Да, биха могли да са те — отвърна Хуул Хаджи. Не изглеждаше много уверен.

Протегнах ръка през отвора и потърсих панел, който според логиката трябваше да отговаря на онзи в стаята, в която стояхме ние.

Намерих го. Натиснах съответния бутон и другата стая се изпълни със светлина.

В нея нямаше пясък. Беше с приблизително същата форма като тази, в която стояхме, но на една от стените имаше големи сферични предмети. Под тях се виждаха различни видове контролни уреди.

На пода имаше скелет.

Като видя останките от съществото, което някога очевидно е било син великан от Мендишар, Бак Пури изпищя и посочи разтреперан към костите.

— Поличба! Той също е бил любопитен. Бил е убит от някаква свръхестествена сила!

Демонстрирайки смелост, влязох в стаята и се наведох над скелета.

— Глупости — рекох и извадих едно копие от останките. — С това е бил убит. Вижте! — Вдигнах копието. Беше леко и здраво, направено от цяло парче, отново от същия здрав материал.

— Не съм виждал такова нещо през живота си — каза Джил Дийра, дойде при мен и заразглежда любопитно оръжието. — Я погледни, онези символи, издълбани на дръжката, те са на непознат за мен език.

За мен езикът също не беше никой от основните използвани на Марс езици. Имаше някакво подобие, макар и слабо, на древния санскритски. Основната форма на знаците беше същата.

— Знаеш ли какъв е този език? — попитах аз и подадох копието на Хуул Хаджи.

Той стисна устни.

— Виждал съм подобно нещо по време на моите странствания. Прилича на писмото на шеев, но не е съвсем същото. — Ръката му леко трепереше, когато ми върна копието.

— Тогава какво е? — попитах нетърпеливо аз.

— Това е…

И тогава се разнесе смразяващ звук. Беше висок и необикновен, нещо като шепот, ехото на който прозвуча в стаите. Дойде извън стаята, в която стояхме, някъде от дълбоко в подземния комплекс.

Беше един от най-ужасните звуци, които съм чувал през живота си. Той, изглежда потвърждаваше налудничавото размишление на Бак Пури за някакви свръхестествени същества населяващи това място. Неочаквано от убежище подземната стая се превърна в място на ужас и страх, който беше труден за преодоляване.

Първата ми реакция беше да побягна Бак Пури вече се оттегляше назад към вратата, през която бяхме влезли. Другите бяха по-нерешителни, но очевидно очакваха да видят аз какво ще направя.

Засмях се, или по-точно опитах се да се засмея, в резултат на което се получи някакво тъжно крякане, и казах:

— Спокойно. Това е много старо място. Звукът може да е от някое свряло се в руините животно. Може да е от механизмите или от вятъра, който минава през стаите.

Не вярвах на нито дума от казаното. Не повярваха и те.

Промених тактиката си.

— Е — рекох и вдигнах рамене, — какво ще правим? Ще приемем ли риска, който може изобщо да не е риск, или ще отидем на сигурна смърт в пустинята? Там смъртта ще бъде бавна.

Бак Пури се спря. Някакъв остатък от по-раншната сила на волята, изглежда беше му дошла на помощ. Той изправи рамене и се върна при нас.