Майкл Муркок - Господарят на паяците

Очевидно по-рано са правени ремонти на покрива, но, предполагам, от по-интелигентните предци на сегашните обитатели.

Слязох от галерията и в ума ми бавно се оформи една идея. В основата си куполът беше с диаметър около девет метра — достатъчно широк, за да мине един голям предмет.

— Защо си толкова замислен, приятелю? — попита ме Хуул Хаджи.

— Мисля, че открих начин за измъкване — отвърнах аз.

— От това място? Трябва да повторим стъпките си.

— Или да излезем през покрива — казах аз и посочих нагоре.

— Той е слаб, разяден отвън от пясъка. Но аз имам предвид измъкване от главното затруднение — от пустинята.

— Карта ли намери?

— Не, но намерих много други неща. Всичките артефакти на една голяма научна култура: здрава, непроницаема тъкан, въжета, газови контейнери. Надявам се все още да съдържат газ, и то от вида, който ми е необходим.

Хуул Хаджи беше напълно объркан.

Усмихнах се. Другите ме гледаха, сякаш бях последвал примера на Бак Пури и съм изгубил контрол над ума си.

— Поради известни причини на тази идея ме наведе куполът — продължих аз. — Помислих си, че ако имаме един летящ кораб, ще можем да пресечем пустинята за нула време.

— Летящ кораб! Чувал съм за такива неща. Някои от южните раси все още използват няколко летящи кораби, струва ми се — говореше Джип Дийра. — Да не си намерил някой?

— Не. — Поклатих глава, все още дълбоко замислен.

— Тогава защо говориш за такъв кораб? — попита остро Вас Оола.

— Защото мисля, че можем да си построим .

— Да си построим? — скептично се усмихна Хуул Хаджи. — Ние не притежаваме знанията на старите раси. Невъзможно е.

— Имам известни технически познания — рекох аз, — макар и очевидно не такива, каквито е притежавала тази изчезнала раса. Нямам предвид да построим толкова модерен въздушен апарат като техните.

— Тогава какво?

— Мисля, че можем да построим по-примитивен.

Тримата сини мъже мълчаха и ме гледаха все още малко подозрително.

В марсианския език нямаше дума за въздушния апарат, който исках да построя. Използувах английската производна от френски език.

— Ще се нарича балон — казах аз.

Начертах на пясъка балон и обясних принципа на действие:

— Ще трябва да изработим газова торба от плата, който намерихме тук — казах аз. — Ще е трудно, разбира се, торбата трябва да бъде херметична. На нея ще завържем въжета, към които ще прикачим кабина, в която ще седим при пътуване.

Когато свърших с обясненията и чертежите, интелигентните хора от Мендишар ми повярваха и ме разбраха, което беше забележително, като се вземе предвид, че обществото, от което идваха, нямаше техническа култура. Отново се възхитих от възприемчивия ум на марсианците, които могат да разберат всякаква концепция за много кратко време, ако им се обясни по подходящ начин. Бяха стара раса и имаха примера на по-ранните високоцивилизовани раси — шеев и якша, които им бяха показали, че онова, което на пръв поглед изглежда невъзможно, често пъти може да се направи.

Ентусиазирани се върнахме в подземните стаи, през които бяхме минали, и се заехме да събираме необходимите неща. Никак не бях сигурен, че в контейнерите, които заемаха няколко стаи, ще намерим подходящ газ. Плюх си в пазвата и започнах наред да мириша по малко от всеки контейнер. Бяха с вентили, които все още работеха идеално. Някои от газовете ми бяха непознати, но никой не изглеждаше силно отровен, макар че от един-два известно време се чувствах малко замаян. Накрая намерих няколко контейнера с онова, което търсех. Те съдържаха газ с атомно число 2, знак Не, атомно тегло 4,0023; газ, чието име на гръцки означава слънце — хелий. Негорлив и много лек, той беше точно онова, което ми трябваше — идеален за напълване на балона!

Търсенето се засили, след като уверих другарите си, че основните неща, които ни трябват, ги има — лека тъкан, газ и въжета. След това започнах да проверявам намерените двигатели. Не ги разглобих. Страхувах се, че използват някакво ядрено гориво, че енергията идва от малък атомен реактор. Но разбрах как работят и установих, че много лесно могат да им се сложат перки.

Перки обаче не намерихме, нито нещо, което може да служи като перка. Трябваше по някакъв начин сами да си ги направим.

Следващата голяма находка беше машината, която произвеждаше здравия лек синтетичен материал, използван толкова нашироко тук.

Машината беше голяма и очевидно свързана с някакъв скрит резервоар.