Артур Кларк - Одисея в космоса

Кратерът беше вече толкова голям, че стените му се спускаха под хоризонта, и по-малките кратери, които обсипваха вътрешната му част, започнаха да издават действителните си размери. Гледани от космоса, някои от тези кратери изглеждаха малки, но в действителност диаметърът им беше няколко километра и те биха могли да погълнат цели градове.

Покорявайки се на автоматичните команди, лунната ракета се плъзгаше надолу по обсипаното със звезди небе, насочвайки се към пустинния пейзаж, мъждукащ под светлината на земния диск. Заглушавайки свистенето на двигателите и електронните сигнали, в кабината се чу глас:

„Специален рейс 14, тук контролна станция «Клавиус». Насочвате се правилно. Проверете ръчния блокаж на устройството за кацане, хидравличното налягане и надуването на антишоковата възглавница…“

Пилотът започна да натиска редица копчета. Блеснаха зелени светлини и той отговори: „Всички ръчни проверки извършени. Блокажът на устройството за кацане, хидравличното налягане и антишоковата възглавница са о кей.“

„Потвърдено!“ — отговори Луната и слизането продължи безмълвно. Всъщност разговорът продължаваше, но той се извършваше от машините, които си разменяха импулси, хиляда пъти по-бързи от разговора на бавно мислещите им създатели.

Някои от планинските върхове вече се извисяваха над ракетата. Дъното на кратера се намираше на неколкостотин метра под ракетата и бляскащият фар се бе превърнал в голяма звезда, която осветяваше група ниски сгради и странни превозни средства. При последния етап на слизането двигателите като че ли свиреха някаква странна мелодия. Те заработваха, спираха и регулираха прецизно тягата си за мекото кацане.

Внезапно облак прах закри всичко. Двигателите изсвистяха още веднъж и корабът леко се заклати подобно на лодка, разлюляна от малка вълна. Едва след няколко минути Флойд осъзна заобикалящата го тишина, както и слабата тегловност, която бе обхванала крайниците му.

За малко повече от един ден без всякакъв инцидент той е извършил невероятното пътуване, за което хората бяха мечтали от две хиляди години насам. След един обикновен, нормален полет той бе кацнал на Луната.

„Клавиус“ е вторият по големина кратер откъм видимата част на Луната. Диаметърът му е 225 километра. Той се намира в южните планински области и е много стар. Хилядолетия вулканична дейност и бомбардировки от космоса са оставили белези по стените му и са надупчили дъното му. Но от последната ера на кратерообразуването, когато поясът от астероиди е продължавал да бомбардира вътрешните планети, той се е успокоил и това спокойствие трае вече половин милиард години.

Но ето че по повърхността му, а и под нея се появи ново странно раздвижване: тук човекът бе установил първата си постоянна предмостова база на Луната. При нужда базата „Клавиус“ можеше изцяло да се самозадоволява. Всичко необходимо за живота се произвеждаше на самото място от скалните маси, които биваха разбивани, загрявани и подлагани на химическа обработка. Водород, кислород, въглерод, азот, фосфор, както и много други елементи се срещат във вътрешността на Луната, стига човек да знае къде да ги търси.

Базата представляваше затворена система, наподобяваща миниатюрен модел на самата Земя, в която се възпроизвеждаха химическите цикли, необходими за живота. Атмосферата се пречистваше в грамаден „парник“ — обширна, кръгла зала, изкопана под лунната повърхност. Тук хектари ниски зелени растения растяха в топла и влажна атмосфера нощем под светлината на силни лампи, а денем под филтрирана слънчева светлина. Те представляваха специални мутации, отглеждани със специалната цел да обогатяват въздуха с кислород, като освен това служеха и за храна.

Голяма част от храната се произвеждаше чрез химикопреработвателни системи и чрез отглеждането на водорасли. Зелената пяна, която циркулираше в стотици метри прозрачни пластмасови тръби, едва ли би се харесала на един гастроном, но биохимиците можеха да я превръщат в пържоли и бифтеци, които само един експерт би могъл да различи от естествените.

Персоналът на базата се състоеше от хиляда и сто мъже и шестстотин жени. Всички бяха висококвалифицирани учени — специалисти и техници, подбрани най-грижливо, преди да напуснат Земята. Въпреки че животът на Луната не бе вече свързан с такива затруднения, неудобства и опасности, както през първите дни, все пак от психологическа гледна точка той беше труден и не се препоръчваше на хора, страдащи от клаустрофобия [5] Болест, при която се изпитва страх от затворени места. — Б.ред. . Тъй като изкопаването на голяма подземна база в твърдите скали или застиналата лава струваше скъпо и изискваше много време, стандартният „модул за живеене“ на един човек представляваше стая, широка 1,80 м, дълга 3 м и висока 2,40 м.