Артур Кларк - Одисея в космоса

Снимки с автографи на известни политици, включително и на президента на Съединените щати и на генералния секретар на Обединените нации, украсяваха едната стена, докато другата бе покрита със снимки с автографи на известни космонавти.

Флойд се отпусна в удобен кожен фотьойл. Управителят му поднесе чашка „шери“, производство на лунните биохимични лаборатории.

— Как вървят работите, Ралф? — запита Флойд, отпивайки от питието най-напред предпазливо, а след това с израз на одобрение.

— Не твърде зле — отговори Халворсен. — Все пак трябва да ти кажа нещо, преди да влезеш в заседателната зала.

— Какво?

— Смятам, че мога да го окачествя като морален проблем — отговори Халворсен и въздъхна.

— О-о?

— Все още не е сериозен, но бързо се разраства.

— А-а! Цензурата върху съобщенията?! — каза направо Флойд.

— Да — отвърна Халворсен. — Хората са много възбудени, що се отнася до тази забрана. В края на краищата повечето от тях имат семейства на Земята, които по всяка вероятност смятат, че тук всички са мъртви или болни от лунна болест.

— Съжалявам — каза Флойд, — но не можахме да измислим по-добро оправдание за тази история, а досега то свърши работа. Впрочем срещнах Мойсеевич в космическата станция; дори и той не знае.

— Това ще зарадва отговорниците по сигурността.

— Много няма да ги зарадва, защото Мойсеевич е чул нещо за „Т.М.А.-1“. Постепенно започват да се разпространяват слухове. Но ние просто не можем да направим каквото и да било изявление, докато не узнаем какво представлява проклетият предмет и дали зад него не стоят китайците.

— Д-р Майкълз смята, че е намерил отговор на този въпрос, и гори от желание да ви го каже.

Флойд изпразни чашата си.

— А аз горя от желание да го чуя. Да вървим.

Съвещанието се състоя в обширна правоъгълна зала, която лесно можеше да побере сто души. Тя бе снабдена с последните оптически и електронни съоръжения и би изглеждала като образцова заседателна зала, ако не бяха многото плакати, изрезки от списания, бележки и любителски рисунки, които подсказваха, че тя бе също и център на местния културен живот. На Флойд направи особено впечатление една колекция от плакати, очевидно събирани с любов и грижливост, които носеха следните надписи: „Молим, не газете тревата“, „Паркирането забранено на четни дати“, „Пушенето забранено“, „Към плажа“, „Внимание, домашни животни“, „Не давайте храна на животните“. Ако те бяха оригинали — а те напълно изглеждаха такива, — то пренасянето им от Земята бе коствало едно малко състояние. От тях се излъчваше едно затрогващо предизвикателство. В този враждебен свят хората все пак се шегуваха с неща, които бяха принудени да изоставят и които техните деца никога нямаше да срещнат.

Около четирийсет-петдесет души очакваха Флойд. Когато той влезе заедно с управителя, всички учтиво станаха. Флойд кимна на няколко познати лица и пошепна на Халворсен:

— Бих желал да кажа няколко думи, преди да започне съвещанието.

Флойд седна на предната редица; управителят се качи на трибуната и огледа аудиторията:

— Дами и господа — започна той, — не е необходимо да ви изтъквам, че случаят, по който сме се събрали, е от изключителна важност. Радвам се, че между нас е и д-р Флойд. Всички знаем с какво име се ползва той, а мнозина от нас го познават и лично. Той току-що пристигна със специален рейс от Земята и желае да ви каже няколко думи, преди да започне съвещанието. Моля, д-р Флойд.

Флойд се качи на трибуната сред избухналите ръкопляскания израз на учтивост, погледна присъстващите, усмихна се и каза:

— Благодаря ви. Искам да ви кажа следното. Президентът ме помоли да ви предам, че високо оценява забележителния ви труд, който, надяваме се, ще бъде наскоро признат от целия свят. Добре разбирам — продължи той предпазливо, — че някои от вас, а може би и повечето желаят сегашното було на секретност да бъде вдигнато — вие не бихте били учени, ако мислехте другояче.

Той долови погледа на д-р Майкълз, чието лице се бе леко смръщило, а това подчертаваше един продълговат белег на дясната му буза, вероятно последица от някаква злополука в космоса. Той знаеше много добре, че геологът бе протестирал най-енергично срещу онова, което сам бе нарекъл „глупава игра на стражари и апаши“.

— Но бих желал да ви припомня — продължи Флойд, — че сегашният случай е необикновен. Трябва да сме абсолютно сигурни в откритите от нас факти. Ако сбъркаме сега, втори случай няма да ни се представи — ето защо моля ви да потърпите още малко — такова е и желанието на президента. Това е всичко. Сега съм готов да изслушам доклада ви.