Артур Кларк - Одисея в космоса

Тя бе водена от Ралф Халворсен — управител на Южната провинция, т.е. не само на базата, но и на всички изследователски групи, които работеха към нея. С него беше и главният ръководител на научния отдел д-р Рой Майкълз — дребен, с посивяла коса геофизик, когото Флойд познаваше от предишните си посещения, както и няколко учени и административни служещи. Те го приветстваха с почтително облекчение. Като се започнеше от управителя, ясно бе, че всички очакваха първата възможност, за да се отърсят от грижите си.

— Приятно ми е да ви приветствам с „добре дошли“ между нас, д-р Флойд — каза Халворсен. — Пътувахте ли добре?

— Отлично — отговори Флойд. — По-добре не би могло и да се очаква. Екипажът се грижеше много добре за мен.

Те размениха няколко общоприети фрази на учтивост, докато автобусът се отдалечаваше от космическия кораб. По мълчаливо съгласие никой не спомена за причината на неговото посещение. След като измина около 500 метра от площадката за кацане, автобусът стигна до една голяма табела, на която пишеше:

Добре дошли в базата „Клавиус“

Американски космическо-строителен корпус

1994 г.

След това автобусът се спусна в един изкоп и скоро вече се движеше под нивото на повърхността. Една масивна врата се отвори, за го пусне, и отново се затвори след него. Това се повтори още два пъти. След като и последната врата се затвори, се чу силният рев на нахлуващия въздух и те отново се намериха в атмосфера, в обстановка, при която можеха свободно да се движат по риза.

След като минаха през малък тунел, по който бяха прокарани тръби и кабели и в който отекваха ритмични удари, те стигнаха сектора с канцелариите и Флойд се озова в добре познатата му обстановка от далекопишещи машини, канцеларски компютри, лаборантки, карти и диаграми, окачени по стените, и звънящи телефони. Когато се спряха пред вратата с надпис „Управител“, Халворсен каза дипломатически:

— Д-р Флойд и аз ще дойдем в заседателната зала след няколко минути.

Другите изразиха съгласието си с кимване и се запътиха надолу по коридора. Но преди Халворсен да успее да въведе Флойд в канцеларията си, вратата се отвори и една малка фигура се спусна към него:

— Татко! Ти си бил горе! А ми беше обещал да ме вземеш със себе си!

— Но, Диана — каза Халворсен нежно и с нотка на нетърпение в гласа си, — казах ти, че ще те взема, ако мога. Бях извънредно зает с посрещането на д-р Флойд. Ръкувай се с него — той току-що пристигна от Земята.

Момиченцето — Флойд прецени, че то беше на около осем години, протегна меката си ръчичка. Лицето на детето му се стори смътно познато. Флойд забеляза, че управителят го гледа със загадъчна усмивка. Внезапно той си припомни нещо и разбра защо.

— Но това е невероятно! — извика той. — Когато бях тук последния път, тя беше бебе!

— Тя отпразнува четвъртия си рожден ден миналата седмица — отговори с гордост Халворсен. — Децата растат бързо при тази малка тегловност, но не стареят толкова бързо. Те ще живеят по-дълго от нас.

Флойд гледаше като омагьосан малката самоуверена девойка, забелязвайки грациозната й стойка и необикновено нежното й телосложение.

— Радвам се, че те виждам отново, Диана — каза той. И подтикнат може би само от любопитство, а може би и от учтивост, добави: — Би ли желала да отидеш на Земята?

Очите на момичето се разшириха от изненада. То поклати глава:

— Земята е лошо място. Човек се наранява, като падне, а освен това там има толкова много хора.

„Ето го първото поколение от родените в Космоса — си каза Флойд. — През следващите години техният брой ще се увеличава.“

Въпреки че тази мисъл му навяваше тъга, тя предизвикваше и голяма надежда. Когато Земята бъде обуздана и се успокои, а може би и умори, все ще се намери още място за онези, които обичат свободата, за упоритите пионери, неуморните авантюристи. Но техните сечива и оръдия не ще бъдат секирата, пушката, лодката и каруцата, а заводът за ядрена енергия, плазменият двигател и хидропонното [6] Отглеждане на растения без почва — само в хранителен разтвор или в пясък и чакъл с хранителен разтвор. — Б.пр. земеделско стопанство. Бързо наближаваше времето, когато Земята подобно на всички майки ще трябва да каже „сбогом“ на своите деца.

Чрез заплахи и обещания Халворсен успя да отпрати упоритата си дъщеря и въведе Флойд в кабинета си. „Апартаментът“ на управителя представляваше квадрат със страна 4,5 метра, но побираше всички атрибути на един министър с годишна заплата петдесет хиляди долара.