Артур Кларк - Одисея в космоса

Човек трудно би могъл да си представи как тази система би могла да бъде подобрена или направена още по-удобна. Но Флойд смяташе, че рано или късно и тя ще остарее и ще бъде заместена от нещо, което хората така малко можеха сега да си представят, колкото Какстън или Гутенберг биха могли да си представят информационния блокнот.

Сканирането на тези дребни електронни заглавия често навяваше и друга мисъл. Колкото по-чудни бяха комуникационните средства, толкова по-тривиални, безвкусни или потискащи изглеждаха представяните от тях информации. Злополуки, престъпления, природни или предизвикани от човека бедствия, заплахи от конфликт, мрачни уводни статии — всичко това като че ли беше главната цел на милионите думи, излъчвани в етера. И все пак Флойд се запитваше дали положението наистина бе толкова лошо, защото утопичните вестници, както той отдавна смяташе, щяха да бъдат ужасно скучни.

От време на време капитанът и другите членове на екипажа идваха в салона и разменяха по няколко думи с него. Те се отнасяха с уважение към знатния си пасажер и несъмнено горяха от любопитство относно неговата мисия, но бяха твърде тактични, за да не му задават въпроси или дори да правят намеци.

Само малката очарователна стюардеса се чувстваше напълно непринудено в негово присъствие. Флойд скоро узна, че е родом от Бали и че е отнесла отвъд земната атмосфера част от изкуството и тайнствеността на този все още до голяма степен непокварен остров. Един от най-странните и най-очарователни спомени от цялото му пътуване бе демонстрацията на няколко класически балинезийски танцови движения, които тя направи при нулева гравитация на фона на синьозеления полумесец на залязващата Земя.

Флойд прекара известно време в сън. Главните светлини в кабината бяха загасени и той привърза краката и ръцете си с еластичните чаршафи, които нямаше да позволят да започне да се носи из кабината. Тези мерки изглеждаха на пръв поглед груби, обаче тук, при нулева гравитация, твърдото легло бе много по-удобно от най-луксозния дюшек на Земята.

След като се привърза, Флойд бързо заспа, но веднъж се събуди в полусън, полузамаян, твърде озадачен от странното си обкръжение. За момент помисли, че се намира в средата на някакъв мъгливо светещ китайски фенер. Това впечатление се създаваше от слабо осветените кабинки около него. „Продължавай да спиш, момчето ми — си каза той твърдо и убедително, — това е само една обикновена лунна ракета.“

Когато се събуди, Луната беше погълнала половината небе. Скоро щяха да започнат спирачните маневри. Широката дъга от прозорци по кръглата стена на пасажерския сектор гледаха сега към откритото небе, а не към приближаващия глобус, ето защо той се отправи към пилотската кабина. Тук можеше да наблюдава последните фази на слизането благодарение на телевизионните екрани за обратно виждане.

Наближаващите лунни планини коренно се различаваха от тези на Земята. Липсваха им ослепително белите снежни шапки, зелените, плътно прилепнали одежди от растителност, движещите се корони от облаци. Въпреки това острият контраст между светлината и сянката им придаваше странна своеобразна красота. Тук законите на земната естетика не намираха приложение. Този свят бе оформен и изваян от сили, различаващи се от земните, действали през епохи, непознати на младата, тънеща в зеленина Земя с нейните бързо сменящи се ледени периоди, бързо покачващи се и спадащи морета и нейните планински вериги, разтапящи се като мъгли в ранна утрин. Тук възрастта бе нещо незабележимо — но не и смъртта, защото Луната никога не бе живяла — поне до настоящия момент.

Спускащият се кораб почти висеше над линията, разделяща нощта от деня. Право под него се виждаше хаос от назъбени сенки и отделни блестящи върхове, осветени от първите лъчи на бавно настъпващата лунна зора. На такова всяващо страх място би било невъзможно да се кацне дори и с помощта на усъвършенстваните електронни уреди. Ракетата бавно се отдалечи от него и се приближи към тъмната страна на Луната.

Когато очите на Флойд привикнаха към по-слабото осветление, той видя, че тази страна на Луната не е напълно тъмна. Тя бе обляна в някаква призрачна светлина, при която върховете, долините и равнините можеха ясно да се различат. Земята — гигантска луна за Луната, осветяваше този пейзаж със своето сияние.

По екраните на радара, на бордното табло святкаха светлинки, по скалите на компютъра се появяваха и изчезваха числа, отчитайки разстоянието до наближаващата Луна. Още когато се намираха на 1600 км от Луната, тегловността се възвърна, тъй като реактивните Двигатели бяха включени, и започна бавното, но постепенно забавяне на скоростта на движението. Бавно, много бавно Луната започна да расте на небето, Слънцето потъна зад хоризонта и накрая един гигантски кратер запълни зрителното поле. Корабът се спускаше към централните му върхове, когато внезапно Флойд забеляза, че близо до един от тях бляска ритмично силна светлина. Вероятно това бе светлинният сигнал, предаван от някое летище. Флойд се втренчи в светлината и гърлото му се сви. Това бе доказателство, че човекът бе стъпил на още едно място на Луната.