Артур Кларк - Одисея в космоса

Стаите бяха красиво мебелирани и много наподобяваха стаите на първокласен мотел с приспособяемо канапе, телевизор, малък високочувствителен радиоприемник и видеофон. Освен това чрез прост трик, само чрез завъртането на един ключ, едната стена можеше да се превърне в истински земен пейзаж. Човек можеше да избира между осем такива пейзажа.

Този лукс бе нещо типично за базата, въпреки че понякога беше трудно да се обясни необходимостта от него на хората от Земята. Обучението, транспортът и обзавеждането за всеки мъж или жена от „Клавиус“ бе коствало стотици хиляди долари. Заслужаваше си да се изразходват още малко средства, за да се поддържа душевното им спокойствие. Това не беше изкуство за самото изкуство, а изкуство в името на здравето.

Едно от привлекателните неща в базата, а и, общо взето, на Луната бе несъмнено малката тегловност, която поражда чувство на общо благоразположение. Все пак и то криеше своите опасности и всеки, който идваше от Земята, се нуждаеше от няколко седмици, за да се приспособи към него. На Луната човешкото тяло трябваше да се приучи към редица нови рефлекси. За първи път то трябваше да прави разлика между маса и тегло.

Човек, тежащ 80 кг на Земята, с удоволствие откриваше, че тежи само 14 кг на Луната. Докато се движеше по права линия с равномерна скорост, той имаше приятното чувство, че се движи плавно. Но щом се опиташе да промени посоката на движението си, да завие край някой ъгъл или внезапно да спре, тогава откриваше, че неговата осемдесеткилограмова каса или инерция не се бяха променили. Защото те са неизменни и остават едни и същи — на Земята, Луната, Слънцето или в космоса. Ето защо, за да се приспособи напълно към живота на Луната, човек трябваше да разбере, че тук всички предмети се движат шест пъти по-бавно, отколкото би могло да се предполага, като се съди по тяхното тегло. Този урок бе съпровождан с многобройни сблъсквания и удари и по-старите жители на Луната се държаха на разстояние от новодошлите, докато те се приспособят.

С комплекса си от работилници, канцеларии, складове, с изчислителния си център, генераторите, гаража, кухнята, лабораториите, хранителния завод, базата „Клавиус“ представляваше един миниатюрен свят. Ирония на съдбата, голяма част от откритията и техниката, използвани при изграждането на това подземно царство, бяха направени и усъвършенствани през петдесетгодишната Студена война. Всеки, който бе работил във военна ракетна база, се чувстваше в „Клавиус“ като у дома си. На Луната съществуваха същите похвати и същите машини, употребявани при живеенето под земята и при защитата срещу враждебната среда с тази разлика, че тук те се използваха за мирни цели. След десет хиляди години човек най-сетне бе открил нещо също така вълнуващо като войната, но все още не всички държави бяха разбрали този факт.

Островърхите планини, които се виждаха малко преди кацането, тайнствено бяха изчезнали, скрити от погледа под силно изкривения лунен хоризонт. Около космическия кораб се разстилаше гладка, сива равнина, силно осветена от косо падащата земна светлина. Естествено небето беше напълно черно, но поради блясъка на лунната повърхност човек можеше да види само най-ярките звезди и планети.

Няколко превозни средства със странен вид се отправиха към космическия кораб „Ариес-1 В“; кранове, хаспели, камиони по обслужването — някои автоматично действащи, а други управлявани от човек, намиращ се в херметически затворена кабина. Повечето от тях се движеха на балонни гуми, защото гладката, плоска равнина не създаваше проблеми за транспорта. Само един камион-цистерна имаше особени сгъваеми колела, които се бяха оказали най-подходящи за всъдеходите, движещи се по лунната повърхност. Те представляваха система от плочки, подредени в кръг, като всяка плочка бе монтирана така, че федерираше независимо от другите. Огъващото се колело притежаваше много от предимствата на гъсеничното шаси, от което водеше началото си. То можеше да променя формата и диаметъра си според терена, по който се движи, но за разлика от гъсеничното шаси можеше да продължава да работи дори и ако липсваха някои от секторите му.

Малък автобус с издадена напред тръба, подобна на хобот, започна да трие приятелски нос о космическия кораб. Няколко секунди по-късно отвън се чу тропане и чукане, последвано от свистене на въздух: връзката на автобусчето с космическия кораб бе установена и въздушното налягане между тях — изравнено. Вътрешната врата на въздушния шлюз се отвори и делегацията от посрещачи влезе в кораба.