Артур Кларк - Одисея в космоса

Изглежда, че стюардите бяха решили да го накарат да яде през цялото деветдесет и четири часово пътуване и той постоянно отказваше ястията, които не желаеше. Храненето при нулева гравитация не бе кой знае какъв проблем противно на мрачните пророчества на първите космонавти. Той седеше на обикновена маса, към която чиниите бяха закрепени също както на борда на кораб, плаващ в бурно море. Всички ястия съдържаха лепкава материя, така че да не могат да отлитат и да се разхождат из кабината. Така например пържолата бе залепена за чинията с гъст сос, а салатата се държеше от лепкава подправка. При повече внимание и сръчност само малко храни не можеха да се задържат в чинията. Единствено се избягваха горещите супи и ронливите сладкиши. Естествено въпросът за питиетата и изобщо за течностите не стоеше така; затова те се сервираха в еластични пластмасови тубички.

Цяло поколение героични, но невъзпети изследователи бяха работили по построяването на тоалетната-умивалня и сега вече се смяташе, че тя е повече или по-малко ефикасна и безопасна. Флойд отиде да я разгледа малко след като започна състоянието на безтегловност. Той се озова в малка кабинка с всички принадлежности на една тоалетна в самолет, но осветена с яркочервена, неприятна за очите светлина. На една табелка с едри букви бе написано: „ВНИМАНИЕ! ВАЖНО! ЗА ВАШЕ УЛЕСНЕНИЕ, МОЛИМ, ПРОЧЕТЕТЕ НАЙ-ГРИЖЛИВО ТЕЗИ УКАЗАНИЯ!!!“

Флойд седна (човек въпреки всичко проявява такава склонност дори и когато е в състояние на безтегловност) и прочете указанията няколко пъти. Когато се увери, че от последното му пътуване не са направени изменения, той натисна бутончето „старт“.

Някъде наблизо започна да бръмчи електромотор и Флойд почувства, че започва да се движи. Съгласно указанията затвори очи и зачака. След една минута се чу мек звън и той се огледа.

Светлината сега беше станала успокояващо бялорозова, но нещо по-важно, той бе отново в състояние на тегловност. Само извънредно слабото вибриране подсказваше, че тази тегловност е привидна, причинена от въртенето на цялата тоалетна. Флойд взе парче сапун, изпусна го нарочно и видя как сапунът бавно падна на пода. Прецени, че центробежната сила бе около една четвърт от нормалната гравитация. Но това беше достатъчно и гарантираше, че всичко ще се движи в правилната посока, точно в мястото, където трябваше да отиде.

Флойд натисна бутона „стоп — изхвърляне“ и отново затвори очи. Тегловността бавно изчезна заедно с прекратяването на въртенето: чу се двукратен звън и яркочервената светлина отново блесна. След това вратата зае такова положение, че той да може да излезе от кабинката и да влезе в салона, където краката му незабавно прилепнаха към специалния килим. Флойд отдавна вече се беше наситил на необикновените усещания, предизвиквани от безтегловността, и бе доволен, че е обул пантофите от велкро, които му позволяваха да ходи нормално.

Имаше с какво да запълни времето си дори и само да седи и да чете. Когато се умори от официалните доклади, паметни бележки и инструкции, той включи електронния си информационен бележник в информационната мрежа на кораба и започна да преглежда последните новини от Земята. Имаше възможност да прегледа най-големите електронни вестници в света, защото знаеше наизуст кодовете на по-важните и нямаше нужда да се справя със списъка на гърба на блокнота си. Включвайки устройството на краткотрайната памет, той можеше да задържи първата страница на екрана, докато прегледа набързо заглавията, и да си отбележи статиите, които го интересуваха. Всяка статия имаше свой собствен двуцифров кодов номер. Когато го перфорираше, правоъгълникът с размер на пощенска марка се разширяваше, докато запълнеше целия екран, така че той можеше удобно да чете. След като свършеше, можеше да върне цялата страница обратно на екрана и да си избере нова тема за подробно прочитане.

Понякога Флойд се запитваше дали информационният блокнот и фантастичната техника, която се криеше зад него, не представляваха последната дума на човешките търсения за съвършени комуникации. Ето той се намираше далеч в Космоса, отдалечавайки се от Земята с хиляди километри в час, и въпреки това за няколко хилядни от секундата можеше да види заглавията на всеки вестник, който пожелаеше. (Самата дума „вестник“, разбира се, бе вече анахронизъм в епохата на електрониката.) Текстът се датираше автоматично всеки час. Дори ако човек четеше единствено английските текстове, той би могъл да прекара целия си живот само в следене на непрекъснато променящия се поток от информация, предаван от изкуствените спътници.