Артур Кларк - Одисея в космоса

Че блокът е бил закопан, и то преднамерено, в това д-р Майкълз бе абсолютно сигурен.

— Отначало — обясняваше той — аз по-скоро предполагах, че той вероятно отбелязва мястото, където се намира някакъв подземен строеж, но по-сетнешните ни разкопки отхвърлиха това предположение. Блокът е поставен върху широка платформа от същия черен материал, като скалната маса под нея е непокътната. Съществата , които са го построили, са искали той да остане на мястото си, без да се влияе от лунните трусове. Те са строили за вечността.

В гласа на д-р Майкълз имаше и тържество, и тъга и Флойд споделяше и двете му чувства. Намерен бе отговор поне на един от най-старите въпроси, които си бе поставял човекът. Нямаше и капка съмнение — блокът беше доказателство, че Вселената е родила и други разумни същества освен хората, но заедно с това откритие се примесваше и болезненото съзнание за безкрайността на времето. Които и да бяха минали оттук, те бяха изпреварили човечеството със сто хиляди поколения. „Може би — си каза Флойд — така е по-добре. Та какво бихме могли да научим от същества, които са могли да прекосяват космоса в епоха, когато нашите прадеди все още са живеели по дърветата!“

Откъм странно близкия лунен хоризонт, на неколкостотин метра пред тях, се издигаше някакъв стълб с надпис.

В основата му се намираше палаткообразен строеж, покрит с блестящ сребрист метален лист, очевидно защита срещу жестоката горещина на лунния ден. Когато самоходът мина край него, Флойд можа да прочете под бляскавата земна светлина следния надпис:

Авариен склад №3

20 кг течен кислород

10 кг вода

20 пакета храна Мк.4

1 комплект инструменти тип Б

1 комплект за поправка на скафандър

1 Телефон!

— А не сте ли помислили — каза Флойд, сочейки през прозореца, — че блокът може да представлява някакъв скрит склад с припаси, оставен от експедиция, която никога вече не се е завърнала?

— Това е допустимо — съгласи се Майкълз — и това магнитно поле положително определя неговото местонахождение, за да бъде намерено лесно. Обаче той е твърде малък и не би могъл да съдържа много припаси.

— Защо не? — възкликна Халворсен. — Откъде да знаем колко са били големи Те . Може би не са били по-високи от петнайсет сантиметра, което би означавало, че по техните мащаби блокът би бил висок двайсет-трийсет етажа.

Майкълз поклати глава.

— За това и въпрос не може да става — каза той. — Разумни същества с много малък ръст са нещо недопустимо. Необходим е един минимален размер на мозъка.

Флойд беше забелязал, че Майкълз и Халворсен обикновено застъпваха противоположни гледища. Въпреки това изглеждаше, че между тях не съществува неприязън или търкания. Те очевидно изпитваха уважение един към друг, но просто бяха свикнали да не се съгласяват помежду си.

В действителност съществуваше твърде малко единомислие, що се отнасяше до естеството на „Т.М.А.-1“, или „монолита от Тихо“, както някои предпочитаха да го наричат. Откакто Флойд беше кацнал на Луната, бяха изминали едва шест часа, но той беше изслушал вече цяла дузина теории, без да се бе съгласил с нито една от тях. Олтар, уред за топографски снимки, гробница, геофизичен инструмент — това бяха най-често застъпваните предположения и някои от техните застъпници ги защищаваха твърде разгорещено. Направени бяха вече много облози и доста големи суми щяха да сменят притежателите си, след като бъдеше установена истината, ако, разбира се, това бе възможно.

До този момент твърдият черен материал, от който бе направен блокът, не се бе поддал на плахите опити на Майкълз и неговите колеги да получат проби от него. Те не се съмняваха, че с лазерен лъч биха изрязали парче от него, защото нищо не беше в състояние да се съпротивява на тази страхотна концентрация на енергия, обаче решението да се приложат такива крайни мерки бе предоставено на Флойд. Той смяташе да използва отначало рентгено-структурен, неутронноактивационен или друг някакъв тип неразрушителен анализ и едва по-късно да прибегне до „тежката артилерия“ на лазера. Само на варварина е присъщо да унищожи нещо, което не е в състояние да разбере. Но може би хората бяха варвари в сравнение със съществата, които бяха построили този предмет?

А откъде са могли да пристигнат? От самата Луна? Не, това бе напълно невъзможно. Ако в този пустинен свят някога е имало живот, то той е бил унищожен през последната епоха на кратерообразуването, когато по-голямата част от лунната повърхност е била нажежена до бяло.