Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

— Но защо да не отложим пътуването! Бих могъл да тръгна веднага щом се роди детето.

— Не. — Клаузвиц се обърна и извади голям лист хартия, върху който беше начертана карта и имаше списъци с цифри. — Тези жени трябва да бъдат върнати в селищата им. След девет мили, когато жена ти ще е родила, селищата ще бъдат опасно далеч. Те вече са на повече от четирийсет мили южно от нас. Ти си следващият чирак от списъка и трябва да отидеш.

— Това ли е последната ви дума, сър?

— Да.

Хелуърд остави недокоснатата чаша с вино и се отправи към вратата.

— Хелуърд, почакай.

Той спря на вратата.

— Ако ще тръгвам, бих искал да се видя с жена си.

— Разполагаш с още няколко дни. Потегляш след половин миля.

Пет дни. Нямаш почти никакво време.

— Е? — промърмори Хелуърд, като вече не изпитваше потребност да покаже обичайната вежливост.

— Моля те, седни.

Хелуърд неохотно се подчини.

— Не си мисли, че съм безчувствен, но по ирония на съдбата тази експедиция ще ти покаже защо някои обичаи може да ти изглеждат жестоки. Така стоят нещата и ние сме принудени да се съобразяваме с този факт. Разбирам загрижеността ти за… Виктория, но ти трябва да се върнеш в миналото. Няма по-добър начин да разбереш положението на града. Онова, което се намира на юг от нас, е причина за клетвата, за привидната жестокост на нашите обичаи. Ти си образован човек, Хелуърд… чувал ли си някога в историята да е имало цивилизована култура, която да е извършвала разменна търговия срещу жени единствено заради простата причина да забременеят еднократно? А когато родят, да ги връща обратно?

— Не, сър. — Хелуърд се поколеба. — Освен…

— Освен първобитните племена от диваци, които са отвличали жени, плячкосвали са и са грабели. Е, ние може би сме малко по-добри от тях, но принципът е не по-малко дивашки. Разменната търговия, която извършваме е несправедлива, макар да си мислиш обратното. Ние предлагаме сделката, поставяме условията си, плащаме цената и продължаваме по пътя си. Това, за което ти говоря, трябва да бъде направено; фактът, че ще изоставиш жена си в момент, когато тя има най-голяма нужда от теб, е дребна проява на безчовечност, произтичаща от един начин на живот, който сам по себе си е жесток.

— Едното не извинява другото — възрази Хелуърд.

— Не… Съгласен съм. Но ти си обвързан от положената клетва. Тази клетва е резултат от причините за по-големи жестокости и когато направиш тази лична саможертва, ще разбереш нещата по-добре.

— Сър, градът трябва да промени своите порядки.

— Ще разбереш, че това е невъзможно.

— Като пътувам назад в миналото?

— Много неща ще ти се изяснят. Не всички. — Клаузвиц се изправи. — Хелуърд, досега се представи като добър чирак. Знам, че през идните мили ще продължиш да работиш упорито и за благото на града. Имаш добра и красива съпруга, имаш, за какво да живееш. Не те заплашва смърт, това ти обещавам. Доколкото знам, наказанието, залегнало в клетвата, никога не е било изпълнявано, но те моля да изпълниш сега тази задача, която градът изисква от теб. Аз самият съм го правил много пъти, както и баща ти… както и всички останали членове на гилдиите. Точно в този момент седем от твоите колеги — като теб — са в миналото. Те трябваше да се изправят пред същите лоши изпитания от лично естество и не всички го направиха доброволно.

Хелуърд се ръкува с Клаузвиц и отиде да потърси Виктория.

ПЕТ ДНИ ПО-КЪСНО Хелуърд беше готов за път. Вече не се колебаеше дали да тръгне или не, но не му беше лесно да го обясни на Виктория. Отначало тя се беше ужаси от новината, но после изведнъж отношението й се промени.

— Разбира се, че трябва да отидеш. Не ме използвай като извинение.

— Ами детето?

— Аз ще съм добре — отвърна тя. — Какво би могъл да направиш, ако си тук? Само ще обикаляш наоколо и ще изнервяш всички? Лекарите ще се погрижат за мен. Няма да им е първата бременност, с която трябва да се справят.

— Но… не искаш ли да съм с теб? — попита той.

Тя се приближи и взе ръката му.

— Естествено — отвърна тя. — Но си спомни какво каза. Клетвата не е толкова строга, колкото си мислеше. Знам, че заминаваш и когато се върнеш, няма да има повече неизвестност. Тук си имам достатъчно занимания и ако онова, което Търговец Колингс ти е казал за клетвата, е вярно, ще можеш да ми разкажеш какво се върнеш.

Хелуърд не беше сигурен дали е разбрал правилно смисъла на думите й. От известно време той беше придобил навика да споделя с нея много неща, които виждаше и вършеше извън града и Виктория го слушаше с огромен интерес. Той вече не виждаше нищо нередно в това, да разговаря с нея, макар да го тревожеше фактът, че тя продължава да проявява определен интерес, въпреки че според него повечето неща бяха дреболии от ежедневието.