Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Дръж го под око — каза ти. — Не искам проклетото нещо да се затвори, докато все още се намираме от вътрешната страна.

— След малко ще имам по-добра представа за скоростта на затваряне — отговори Тунгуска.

— Изстискай колкото можеш скорост от това чудо. След това всички се прибираме по домовете.

През следващия час навлязоха още по-надълбоко в АГС-а, следвайки самотното ехо от совалката на Ниагара. Той игнорираше всичките им опити да се свържат с него, макар че това не успя да разубеди Тунгуска на няколко пъти да поднови опитите за преговори, твърдейки, че е готов да приеме всяко предложение, което да спре освобождаването на Сребърен дъжд. Нито едно от съобщенията му не бе удостоено с отговор.

Въпреки спешната нужда да пресекат совалката преди да е достигнала Земята, Оже не можеше да не се възхити на изживяването да се намира във вътрешността на АГС обекта и да наблюдава света си такъв, какъвто трябваше да бъде. Това бе Земя, която не познаваше ядрени войни или излязъл от контрол климат, или умно време, или Нанокост. От гледката в очите й напираха сълзи. Никой образ не можеше да се доближи толкова до разтърсващата красота на малкия син свят, красота, която в този момент се подсилваше още повече от осъзнаването колко крехка беше всъщност — като крило на пеперуда.

32 висеше в геометричния център на АГС-а. Обикалящо в орбита около нея, или поне на достатъчно убедително разстояние съгласно Нютоновата механика, се виждаше и точното копие на земната Луна. Оже предполагаше, че спътникът също е бил уловен в моменталната квантова снимка, но можеха да го потвърдят единствено след по-внимателен оглед отблизо. Със същия успех Луната можеше да е и приблизително подобие, изпълнено с достатъчно подробности, за да заблуди отдалечения наблюдател, и съответната гравитация, за да предизвиква приливи и отливи на Земята. Последният останал фактор към тях — слънчевият компонент — трябваше да е постигнат посредством някакъв хитър трик за манипулация на гравитацията — може би невидими обекти в орбита, — тъй като слънцето всъщност не съществуваше. Вместо това се виждаше златистожълт диск със съответната температура и видима яркост, който блестеше от вътрешната страна на черупката. Слънцето обаче бе създадено така, че да изглежда убедително само от повърхността на Земята. От мястото си, благодарение на перспективата, виждаха лека деформация във формата му.

— Ето го източникът на слънчева спектрална радиация — каза Оже. — Виждали сме неговата светлина през пролуката. Колко време според теб би отнело на хората на Флойд да разгадаят измамата?

— Дори и без космически полети щяха да започнат да забелязват странности само след няколко десетилетия — отговори Тунгуска. — В нашата времева линия учените са измервали с голямо внимание окръжността на слънчевия диск, тъй като това бил един от начините да определят валидността на някои космологични модели. От тази гледна точка илюзията едва ли би издържала дълго.

— Или просто щяха да разработят нова теория — предположи Оже.

— Напълно е възможно.

— Както и да е, светът на Флойд не е достигнал научното равнище, което нашият е имал дори през хиляда деветстотин петдесет и девета година.

— Нищо не им пречи да наваксат — каза Тунгуска. — Тогава дори биха успели да се противопоставят с известен успех на действията на някой като Ниагара.

— Което означава, че който и да е работел зад кулисите, е координирал сериозно усилията си — произнесе Оже. — Достатъчно, че да промени събитията около Втората световна война, преди наистина да е станала глобален конфликт. Тези хора все още са някъде там долу.

— Смяташ, че заслужават наказание, нали? — попита Тунгуска.

— Разбира се. Ти не мислиш ли така?

— Предотвратили са война, в която милиони хора са намерили смъртта си, Оже. Никакво Окончателно разрешение, никакъв руски фронт, никакви Хирошима и Нагасаки.

— Не са предотвратили тази война от човеколюбие, Тунгуска. Спрели са я, защото е пречела на плановете им да осъществят глобален геноцид. И според мен трябва да платят за действията си.

— Е, вече достигаме обсега на лъчевите оръжия, ако това е някаква утеха. Тази малка совалка ще забави скоростта си и ще се подготви за навлизане в атмосферата. Ако освободи Сребърен дъжд при тази скорост, дори аблативните обвивки на сачмите няма да предпазят наномашините в сърцето на оръжието. Съществува известна несигурност в изчисленията, но бих могъл да започна атаката до три минути.