Аластер Рейнольдс - Вековен дъжд

— Совалката ще успее ли да се доближи навреме? — попита Флойд.

— Всъщност точно навреме, разбира се, като се вземе предвид вероятността за грешка в изчисленията. Но някой ще трябва да я пилотира.

— Нямате ли свободен змиевиден робот, който да свърши работата? — попита Оже.

— Никой, който бих могъл да отделя от ремонтните работи.

Оже успя да се изправи.

— Какво чакаме тогава?

Тунгуска й даде знак да остане на мястото си.

— Когато казах „някой“, имах предвид себе си.

— Нищо не пречи и аз да пилотирам — възрази тя. — Колкото и добре да си запознат с материята, Касандра със сигурност знае поне колкото теб.

— Лоша идея — отговори Тунгуска.

— Защо? Машините ще ми покажат какво да правя.

— Не е там работата. Не се и съмнявам, че могат да те снабдят с необходимата компетентност, но е далеч по-добър вариант аз да управлявам совалката заедно с Флойд като пасажер.

— Не разбирам — каза Оже.

Той въздъхна, сякаш през цялото време се бе надявал да не се стигне до обяснения.

— Проблемът е, че пилотът на совалката може би няма да успее да се върне обратно. — Той събра върховете на пръстите си и заговори тихо, като наблягаше на всяка дума, сякаш им съобщаваше злокобна присъда: — Прихващането на Ниагара все още е изпълнима задача. Но когато совалката освободи реактивните си снаряди, почти няма да разполага с време да се върне дотук, да не говорим за излизане от АГС обекта. Раната се затваря. Измъкването ще бъде на косъм, ако допуснем, че раната няма да ускори заздравяването си, което пък не мога да гарантирам. — Той си пое дълбоко дъх и погледна Оже: — Ето защо ти не можеш да бъдеш на тази совалка. Ще останеш тук, готова да поемеш по обратния път веднага щом блийд-двигателят е поправен.

— А ти?

— Ще се погрижа ракетите да намерят целта си. Когато приключим с Ниагара, ще отведа Флойд на 32.

— А после? — попита тя.

— Ще оценя ситуацията в движение. Ако обстоятелствата позволяват, ще направя опит да се върна на кораба. Ако не… е, не мога да оставя совалката да се размотава наоколо из АГС-а, където биха могли да я открият хората на Флойд. Ще я унищожа. Едва ли ще бъде трудно.

Оже искаше да се увери, че разбира съвсем точно какво се опитваше да й каже Тунгуска.

— С други думи ще унищожиш себе си — каза тя.

— Ако предпочиташ да го формулираш по този начин.

Тя поклати глава.

— Не мога да го позволя. Вече призна, че мога да управлявам кораба не по-зле от теб.

— Казах, че… — започна той.

— Ще отведа Флойд у дома — прекъсна го Оже. — Аз го въвлякох във всичко това, така че нищо не ми пречи да го върна обратно.

Флойд се пресегна и взе ръката й.

— Не. Послушай Тунгуска. В думите му има смисъл.

— Готов си да го обречеш на смърт, за да спасиш мен?

— Никой не говори за това. Не е нужно да се самоубива. Винаги може да избере да продължи да търси изход за навън.

— Аз мога да постъпя по същия начин — възрази Оже. Тя отново се обърна към слашъра: — Качи ни на този кораб.

— Вас?

— Мен и Флойд?

— И Каси? — попита бавно той.

— Вече обсъдихме въпроса — отвърна тя. — Касандра иска да дойде с мен.

Лицето на Тунгуска изразяваше пълно поражение. Той поклати глава.

— Не ме карай да го правя.

— Карам те.

— Имам нужда от още двайсет минути, за да довърша ракетите и да ги свържа с бордовата електроника. Включил съм това време в изчисленията си, така че го използвай мъдро. Все още имаш шанс да промениш решението си.

— Не ми трябва още време — нямам какво повече да обмислям — отговори Оже.

Тунгуска се усмихна уморено, приемайки, че няма какво повече да спечели от по-нататъшния дебат.

— Знаех си, че ще поискаш да стане така — каза той. — Просто трябваше да се уверя.

— Може ли да те помоля за една услуга, преди да се сбогуваме? — попита Флойд.

— Стига да съм в състояние да помогна, защо не?

— Питам се дали не можеш да ми дадеш нещо. Всъщност две неща.

Тунгуска разпери ръце в знак на готовност да сътрудничи:

— Какво да бъде?

— На този кораб можете да направите почти всичко, нали?

— В определени граници.

— Не искам от теб света. Трябват ми ягоди.

Едното ъгълче от устата на Тунгуска потрепна в полуусмивка, сякаш се чудеше дали е чул добре, или просто е станал жертва на шега, която не схваща.

— Ягоди?

— Можете ли да ги направите?

— Да — Тунгуска обмисли идеята, — или поне нещо, което изглежда и има вкус на ягоди, въпреки че няма да бъде истинско.

— Не съм придирчив. Ще се справи ли корабът за двайсет минути?