Нил Шустерман - Косачи

Цитра кимна леко.

И в момент на пълна искреност и сърдечност Роуан заяви:

— За мен ще е чест точно ти да ме избереш за Прибирането, Косач Анастасия.

Тогава Роуан пое последен дъх и се подготви да почувства острието ѝ. Но тя все още не беше готова да замахне. Вместо това погледна към пръстена на другата си ръка.

— Това — процеди тя — е задето ми счупи врата.

После отметна юмрук назад и го удари с такава сила в лицето, че едва не го повали. Чу се колективно ахване — не бяха очаквали точно това.

Роуан вдигна длан и напипа кръвта, която шуртеше от огромен прорез на бузата му, оставен от пръстена.

Цитра най-сетне взе ножа и се подготви за Прибирането… но точно когато се канеше да го забие в гръдния му кош, някой нададе вик от подиума зад нея:

— СПРИ!

Беше парламентаристът. Вдигна нагоре собствения си пръстен. Светеше в червено. Този на Цитра също. Роуан се огледа наоколо и видя, че пръстените на всички косачи в радиус от десет метра излъчват същото предупредително сияние.

— Той не може да бъде подложен на Прибирането — обяви парламентаристът. — Има имунитет.

В залата се надигна гневен ропот. Роуан погледна пръстена на Цитра, покрит с кръвта му. Беше прехвърлила неговото ДНК в базата данни за имунитет много по ефективно, отколкото ако сам беше целунал пръстена.

— Ти си гениална, Цитра. Знаеш го, нали?

— За теб съм Почитаемата Косач Анастасия — заяви тя. — Освен това нямам представа за какво говориш. Беше инцидент. — Но блясъка в очите ѝ подсказваше, че е тъкмо обратното.

— Ред! — извика Ксенократ и удари с чукчето си. — Настоявам за ред на конклава. — Цитр… ъъъ… Косач Анастасия, позволихте си безочливо незачитане на декрет на Форума на Косачите!

— Нищо подобно, Ваша Светлост. Бях напълно готова да упражня Прибирането, но вашият парламентарист ме спря. Дори не ми е хрумнало, че Роуан може да получи имунитет.

Ксенократ я изгледа в пълно недоумение, а после бурно се разсмя, въпреки опитите си да се въздържи.

— Хитро и много добре изпипано — призна. — С точно премерена доза отричане. Струва ми се, че ще се впишете доста добре сред нас, Косач Анастасия.

След това се обърна към парламентариста и попита пред какви опции са изправени.

— Предлагам изпращане в затвор за една година, докато имунитетът му изтече.

— Съществуват ли изобщо места, на които човек може да бъде официално затворен? — попита един от другите Косачи. После и останалите Косачи в залата започнаха да дават предложения, някои дори настояваха Роуан да остане под домашен арест, което вещаеше добро или зло, в зависимост от мотивите им.

Щом ситуацията прерасна в дебат по отношение на непосредственото бъдеще на Роуан, Цитра се наведе към него и му прошепна:

— Има поднос с ножове до теб, а на източния изход те чака кола.

След това се изправи и остави бъдещето му изцяло в собствените му ръце.

Стори му се, че няма как да е по-впечатлен от нея. Току-що му беше доказала, че е грешил.

— Обичам те — промълви той.

— Взаимно е — отговори тя. — Сега изчезвай.

Зрелището, което той сътвори, беше истинско чудо. Взе три хладни оръжия от подноса и някак успя да развърти и трите едновременно. Косач Анастасия не направи нищо, за да опита да го спре, но дори и да беше, нямаше да е от полза. Той беше изключително бърз. Хвърли се като мълния долу на централната пътека. Косачът най-близо до него скочи и се помъчи да го спре, но Роуан риташе, завърташе се, стрелваше ножовете и се движеше бързо. Никой не успя да го докосне. В очите на Косач Анастасия той беше същинска смъртоносна стихия. От Косачите, излезли на пътя му, късметлиите се бяха измъкнали само със срязани роби. Тези с по-малко късмет се сдобиха с рани, които дори не разбраха как са получили. Един — Косач Емерсън, както ѝ се стори, — щеше да прекара известно време във възстановителен център.

Накрая Роуан изчезна, оставяйки след себе си пълен хаос.

Свещеното острие се опита да въдвори ред, а Косач Анастасия погледна ръката си и направи нещо изключително странно за Косач. Целуна собствения си пръстен, като така пое част от кръвта на Роуан върху устните си. Достатъчно, че да помни този момент вечно.

Колата чакаше, точно както му бе обещала Цитра. Роуан си помисли, че ще е обществен автомобил. Мислеше, че ще бъде сам. Нито едното не се оказа вярно.

Качи се и на мястото на шофьора видя призрак. След всичко, което беше преживял този ден, сърцето му почти спря.

— Добър вечер, Роуан — каза Косач Фарадей. — Затвори вратата, студът навън е арктически.