Нил Шустерман - Косачи

Цитра кимна и избърса сълза от бузата му.

— Затвори очи, Бен. Представи си сладоледа, който искаш. После ми разкажи.

Бен направи каквото му беше казано.

— Искам мелба с горещ фъдж, три топки и шоколадови парчен…

Преди да е успял да довърши, тя го придърпа към себе си и заби ножа, както беше виждала Косач Кюри да го прави. Прииска ѝ се да вие от агония, но не си позволи.

Бен отвори очи, погледна я и след миг си отиде. Бен вече го нямаше. Цитра хвърли оръжието и прегърна брат си. После го положи внимателно на земята. През врата зад тях, която дори не беше забелязала, забързано влязоха двама медици по съживяването, вдигнаха умъртвения ѝ брат на носилка и изчезнаха в същата посока, от която се бяха появили.

Лампи осветиха Косачите. Видяха ѝ се много по-далеч от преди. Струваше ѝ се непосилно да прекоси стаята и да иде пред тях, а те започнаха да сипят коментари един през друг.

— Небрежно.

— Ни най-малко: почти нямаше кръв.

— Тя постави ножа в ръката му. Знаете ли колко рисковано е това?

— И всички тези ненужни приказки.

— Тя го подготвяше… уверяваше се, че е готов.

— Защо да е от значение?

— Тя показа кураж, но по-важното е, че прояви състрадание. Не трябва ли всички да се стремим към това?

— Трябва да се стремим към ефикасност.

— Ефикасността трябва да е подчинена на състраданието!

— Въпрос на гледна точка!

Тогава Косачите замълчаха, очевидно съгласни, че не постигат съгласие.

Цитра подозираше, че Косачи Мандела и Майър са на нейна страна, а раздразнителният — не. Не можеше да прецени позициите на другите двама.

— Благодаря ви, госпожице Теранова — каза Косач Майър. — Можете да си вървите. Резултатите ще бъдат оповестени на конклава утре.

Косач Кюри я чакаше отвън в коридора. Цитра изпита силен гняв към жената.

— Трябваше да ми кажете!

— Само щеше да стане още по-зле. А ако бяха усетили, че си имала представа, преди да влезеш в тази зала, щеше да бъдеш дисквалифицирана. — Тя погледна ръцете на Цитра. — Хайде, трябва да се измиеш. Съвсем наблизо има баня.

— Как е минало при останалите кандидати? — попита Цитра.

— Чух, че млада жена категорично отказала и си тръгнала. Едно момче започнало, но не могло да доведе нещата докрай.

— Ами Роуан? — попита Цитра.

Косач Кюри дори не я погледна.

— Оръжието, което е изтеглил, било пистолет.

— И?

Косач Кюри се поколеба.

— Кажете ми!

— Дръпнал е спусъка, още преди да приключат с четенето на инструкциите.

Цитра направи гримаса, щом си го представи. Косач Кюри беше права — не звучеше като онзи Роуан, когото тя познаваше. През какво ли беше преминал, че да стане толкова безчувствен? Не искаше дори да помисля.

В полунощ имунитетът на Цитра Теранова и Роуан Дамиш изтече. Всеки от тях можеше да се превърне в субект на Прибирането и ако указът бъдеше спазен — а Форумът на Косачите щеше да се погрижи да бъде, — единият трябваше да осъществи Прибирането на другия.

Из целия свят Косачи се събираха да обсъждат въпроси, свързани с живота, но най-вече със смъртта. Първият конклав за годината в Средмерика щеше да бъде исторически. Никога по-рано Косачи не бяха губили перманентно живота си след упражняване на Прибирането, а спорната природа на събитието го правеше още по-значимо. Не по-малко спорно беше и тримесечното отсъствие на един от стажантите след фалшивите обвинения на Свещеното острие на Средмерика. Днес дори Световният съвет на Форума на Косачите наблюдаваше Фулкръм Сити и макар имената на стажантите рядко да печелеха популярност другаде, освен в местната Бижутерийна комисия, Косачи от всяко кътче на земното кълбо вече знаеха кои са Цитра Теранова и Роуан Дамиш.

Тази сутрин Фулкръм Сити беше смразяващо студен. Лед беше покрил мраморните стъпала съм Капитолия и ги беше превърнал в застрашително препятствие. Не един Косач се подхлъзна и изкълчи глезен или счупи ръка. Лечебните нанити бяха твърде необходими, за радост на зрителите, които се вълнуваха от всичко, което бавеше Косачите при изкачването и даваше възможност за повече снимки.