Нил Шустерман - Косачи

— Финалният тест ще се проведе тази вечер, но няма да научиш резултата преди утрешния конклав — каза тя на Цитра. — Тестът е един и същ всяка година, за всеки стажант. Всеки преминава през теста сам.

Това беше нещо, което Цитра не знаеше. Струваше ѝ се логично финалният тест да е стандартна процедура, през която всички кандидати преминават, но някак мисълта да го направи сама, не в компанията на другите, ѝ се струваше обезпокоителна. Защото този път нямаше да се съревновава с Роуан и останалите. Щеше да се изправи единствено срещу себе си.

— Трябва да ми кажете какво представлява тестът.

— Не мога — отвърна Косач Кюри.

— Имате предвид, че няма да го направите.

Косач Кюри се замисли над думите ѝ.

— Права си. Няма да го направя.

— Ако мога да говоря откровено, Ваша чест…

— Кога не си говорила откровено, Цитра?

Цитра прочисти гърлото си и се опита да звучи възможно най-убедително.

— Играете прекалено честно и това ме поставя в неизгодна позиция. Не искате да страдам, защото сте твърде почтена, нали?

— В работата, която вършим, трябва да запазим всяка капка почтеност, която притежаваме.

— Сигурна съм, че останалите Косачи казват на стажантите си какъв е финалният тест.

— Вероятно — кимна Косач Кюри. — Но има вероятност и да не е така. Съществуват традиции, които дори най-безскрупулните сред нас не биха дръзнали да нарушат.

Цитра скръсти ръце и не продума повече. Съзнаваше, че се цупи, че се държи детински, но не я интересуваше.

— Нали вярваш на Косач Фарадей? — попита Косач Кюри.

— Да.

— Започна ли поне да вярваш и на мен толкова?

— Да.

— Тогава ми се довери и остави този въпрос. Имам вяра в способността ти да блеснеш на финалния тест, без да знаеш какво представлява.

— Да, Ваша чест.

Пристигнаха в осем часа вечерта и научиха, че жребият е отредил Цитра да бъде изпитана последна. Роуан и другите двама кандидати за Форума на Косачите трябваше да минат преди нея. Тя и Косач Кюри бяха настанени в друга стая, за да изчакат малко, и още малко, и още малко.

— Това изстрел ли беше? — попита Цитра след може би час. Цитра се чудеше дали не е плод на въображението ѝ.

— Шшш — гласеше отговорът на Косач Кюри.

Накрая дойде пазач да я вземе. Косач Кюри не ѝ пожела късмет — само ѝ кимна сериозно.

— Ще изчакам, докато приключиш — каза ѝ.

Цитра беше въведена в издължена стая, която ѝ се стори неприятно студена. Петима Косачи се бяха настанили в удобни кресла в единия край. Тя разпозна двама от тях: Косач Мандела и Косач Майър. Останалите трима не познаваше. Бижутерийната комисия , досети се.

Пред нея имаше маса, покрита с чисто бяла покривка, а на равни разстояния бяха подредени оръжия: пистолет, ловджийска пушка, ятаган, дълъг нож с раздвоено острие и шишенце с отровно хапче.

— За какво служат? — попита Цитра и на мига осъзна, че въпросът е глупав. Знаеше за какво са предназначени. Затова перифразира: — Какво точно искате да направя с тях?

— Погледни в другия край на залата — отговори Косач Мандела и посочи натам. Фокусирана светлина озари друг стол в дъното на дългото помещение, който седеше скрит в сянката — не така удобен като техните. Някой седеше на него с вързани ръце и крака и платнен чувал на главата.

— Искаме да видим как умееш да извършваш Прибирането — отговори Косач Майър. — За да ни го демонстрираш, сме ти приготвили уникален субект.

— Какво искате да кажете с „уникален“?

— Виж сама — предложи Косач Мандела.

Цитра се приближи към фигурата. Чу леко подсмърчане под качулката. Вдигна я.

Нищо не би могло да я подготви за онова, което видя. Сега разбра защо Косач Кюри не ѝ издаде нищо.

Вързан за стола, със запушена уста, ужасѐн и разплакан, беше брат ѝ Бен.

Той се опита да каже нещо, но иззад лепенката се чуваха само приглушени стонове.

Цитра се отдръпна, а след това хукна към петимата Косачи.

— Не! Не можете да го направите! Не можете да ме накарате да го направя.

— Не можем да те накараме да правиш нищо — заяви един от непознатите Косачи, жена във виолетово и с паназиатски черти. — Както и да постъпиш, ще го извършиш по свое желание. — Сетне жената пристъпи напред и подаде малка кутийка на Цитра. — Изборът на оръжие ще бъде случаен. Изтегли листче от кутията.

Цитра протегна ръка и извади сгънат лист. Не се осмели да го разтвори. Обърна се и погледна към брат си, седнал така безпомощно в стола.

— Как може да причинявате подобни неща на хората? — промълви тя.