Нил Шустерман - Косачи

— Недей да говориш с него — посъветва я Косач Кюри, щом я видя да гледа към Роуан. — Дори не допускай да забележи, че поглеждаш към него. Само ще усложниш положението и на двама ви.

— Знам — призна Цитра, макар тайно да се надяваше той да мине през множеството и да дойде при нея. И може би да продума, каквото и да е, за да ѝ докаже, че не е огромният престъпник, за какъвто го мислят хората.

Ако тя бъдеше избрана днес, Цитра нямаше да оспори декрета, който я задължаваше да извърши Прибирането на Роуан, но имаше план как да спаси и двама им. Определено не беше железен план. Ако трябваше да бъде откровена пред себе си, по-скоро се хващаше за сламки. Но дори и най-беглият проблясък на надежда беше по-добър от отчаянието. Дори и да се заблуждаваше, поне щеше да ѝ позволи да премине през този ужасен ден.

Роуан беше премислял този момент много пъти отначало докрай. Беше решил, че няма да иде при Цитра, когато я види. Не му беше нужно някой да го съветва, че така е по-добре. Нека запазеха дистанция до ужасния момент на истината, който щеше да ги раздели завинаги.

В случай че спечелеше тя, Роуан беше сигурен, че Цитра ще упражни Прибирането. Беше задължена да го направи. Щеше да се разкъсва вътрешно, но в крайна сметка щеше да изпълни дълга си. Чудеше се какъв ли подход щеше да избере. Вероятно да му счупи врата, за да затвори кръга докрай и да приключи обречения им на смърт двоен стаж с изискан поклон.

Честно казано, Роуан се боеше да умре, но много повече се боеше от дълбините на онова, на което вече знаеше, че е способен. Лекотата, с която беше умъртвил майка си по време на теста предишната вечер, говореше твърде показателно в какъв човек се е превърнал. Предпочиташе да бъде избран за Прибирането, отколкото да бъде този човек.

Разбира се, бе възможно да изберат него, а не Цитра. Категорично отхвърляше Самоприбиране — подобен жест би бил твърде жалък и безсмислен. Ако бъдеше ръкоположен, щеше да оспори декрета, позовавайки се на десетата заповед, която ясно заявяваше, че не бива да се спазват други закони, извън тези десет — включително и декрети, издадени от Форума на Косачите. Щеше да откаже да избере Цитра за Прибирането и щеше да я защити, като погуби всеки Косач, който дръзнеше да опита да го направи вместо него с куршум, острие или със собствените си голи ръце. Щеше да превърне конклава в жестоко кърваво бойно поле, докато сам не бъдеше повален, а това нямаше да е лесно, предвид уменията, които беше усвоил в изкуството на елиминиране и силната му мотивация да си отмъсти възможно най-разрушително. Иронията се съдържаше във факта, че дори не можеха да го превърнат в субект на Прибирането! Щом бъдеше ръкоположен, ръцете им оставаха вързани от седмата заповед.

Все пак можеха да го накажат.

Можеха да го осъдят да умре хиляди пъти, а след това да го заключат за цяла вечност… и наистина щеше да е за цяла вечност, тъй като никога нямаше да им даде удовлетворението да избере Самоприбирането. Друга причина, заради която предпочиташе Цитра да го подложи на Прибирането. Една-единствена смърт, причинена от умелите ѝ ръце, звучеше невероятно примамливо в сравнение с алтернативата.

В ротондата бяха поднесени великолепни закуски. Парчета истинска пушена сьомга, ръчен хляб с хрупкава коричка и вафлички с всевъзможни глазури. Само най-доброто за Косачите в Средмерика.

Сутринта Роуан яде с непривична за него лакомия, позволи си напълно да задоволи апетита си, а докато се хранеше, няколко пъти хвърли поглед към Цитра. Дори и сега му се струваше сияеща. Колко нелепо от негова страна да продължава да таи романтични чувства към нея дори в тези финални часове. Чувството, което вероятно някога е било любов, сега беше смирение на отдавна разбито сърце. За късмет на Роуан, сърцето му беше станало толкова студено, че мразовитото му излъчване вече не можеше да го нарани.

Щом конклавът започна, Цитра осъзна, че се е изключила от по-голямата част от сутрешните ритуали — предпочиташе да запълни съзнанието си със спомени от живота, който скоро щеше да напусне. Съсредоточи се в мисли за родителите си и брат си, който все още беше във възстановителен център.

Ако я ръкоположеха днес, домът, в който беше израсла, вече никога нямаше да е неин дом. Най-голямата ѝ утеха щеше да бъде, че Бен и родителите ѝ щяха да имат имунитет дотогава, докато бе жива тя самата.

След Обявяването на имената и ритуала по измиването цялата сутрин беше посветена на разгорещени дебати дали огънят трябва да бъде забранен като метод за Прибирането.