Нил Шустерман - Косачи

Обикновено Свещеното острие Ксенократ не правеше друго, освен да води събранието и да отлага дискусиите за следваща дата. Фактът, че настояваше за налагане на забраната, беше приет от всички присъстващи много сериозно. Въпреки това се чуха и силни гласове против.

— Няма да позволя да се потъпкват правата ми! — викна гневно един от Косачите. — Всеки от нас трябва да има свободата да използва огнехвъргачки, експлозиви и други запалителни средства!

Изказването му бе посрещнато с овации и ръкопляскане.

— Този закон ни е нужен, за да ни защити от трагични инциденти в бъдеще — настоя Ксенократ.

— Не е било инцидент! — провикна се някой и почти половината присъстващи в залата се присъединиха към това горчиво заключение — Цитра погледна Роуан, който седеше с по две празни места от двете си страни, все още запазени за починалите. Не направи нищо, за да се защити от обвиненията.

Косач Кюри се наведе към Цитра.

— Колкото и ужасен да е бил онзи пожар, има много Косачи, които се радват да видят, че Годар и свитата му вече не са сред нас. Макар че никога няма да си признаят, всъщност се радват за възникването на пожара, без значение дали е бил инцидент, или не.

— Но има и много, които се възхищаваха на Годар — отбеляза Цитра.

— Уви. Форумът на Косачите явно е разделен на две по този въпрос.

Все пак здравият разум надделя и огънят беше забранен в Средмерика като метод за Прибирането.

На обяд Цитра — която установи, че все още е неспособна да хапне, — наблюдаваше отдалеч как Роуан се натъпка също като на закуската, сякаш нямаше и едничка грижа на този свят.

— Знае, че това е последното му ядене — подхвърли непознат Косач. При все че жената очевидно демонстрираше симпатията си към нея, Цитра се подразни.

— Не виждам какво ви засяга?

Косачът се оттегли, смутена от враждебното отношение на Цитра.

В шест часа вечерта всички други дела на конклава бяха приключени и денят клонеше към финалния етап.

— Кандидати за титлата Косач, моля, изправете се — заповяда секретарят на конклава.

Цитра и Роуан станаха и в залата се надигна групов шепот.

— Мислех, че са четирима — учуди се Свещеното острие.

— Бяха, Ваша Светлост — отвърна чиновникът. — Другите двама се провалиха на финалния тест и бяха освободени.

— Много добре тогава — заяви Ксенократ. — Нека продължим.

Секретарят се изправи и формално ги представи.

— Форумът на Косачите в Средмерика призовава Роуан Дамиш и Цитра Теранова. Моля, излезте напред.

После, вперили поглед в Косач Мандела, който ги чакаше пред подиума с един-единствен пръстен, Цитра и Роуан излязоха в предната част на залата за събрания, за да посрещнат съдбата си, каквато и да беше тя.

— Здравей, Цитра. Радвам се да те видя.

— Здравей, Роуан.

— Може ли кандидатите да се въздържат от приказки помежду си пред целия конклав, моля — намеси се Ксенократ.

Шепненето и бърборенето на събралите се Косачи замлъкна, секунда преди Цитра и Роуан да се изправят пред тях. Никога в тази зала не беше настъпвала пълна тишина. Роуан леко се усмихна — не защото му беше весело, а от удовлетворение. Двамата, рамо до рамо, притежаваха невероятна енергия, която можеше да накара триста Косачи да замълчат. Каквото и да се случеше днес, Роуан имаше този момент.

Цитра успя да запази фасада на стоицизъм, не позволи на адреналина в кръвоносната ѝ система да се отрази на изражението ѝ.

— Бижутерийната комисия проучи стажа ви — каза им Косач Мандела, макар думите му да бяха предназначени по-скоро за целия конклав. — Прегледахме представянето ви на всичките три изпитания — на първото и двамата се провалихте, но и в двата случая съвсем безобидно. Очевидно инстинктът ви е подсказал да се защитите взаимно. Но трябва да защитаваме най-вече Форума на Косачите. На всяка цена.