Нил Шустерман - Косачи

— Точно така! — провикна се някой от дъното.

— Решението на комисията не беше взето с лека ръка — продължи Косач Мандела. — Знайте, че оценихме всеки от двамата възможно най-честно. — След това извиси глас още по-силно. — Кандидати за титлата Косач, ще приемете ли решението на Бижутерийната комисия на Средмерика? — попита, сякаш имаха възможност да не го приемат.

— Да, Ваша чест — отговори Цитра.

— Аз също, Ваша чест — каза Роуан.

— Тогава нека се знае — продължи Косач Мандела, — че сега и завинаги… Цитра Теранова ще носи пръстена на Косач и ще понася бремето, съпътстващо пръстена.

Залата избухна в радостни възгласи. Не само от очевидните симпатизанти, а и от всички останали. Дори онези, които подкрепяха Роуан, одобриха решението на комисията, а и в крайна сметка каква подкрепа имаше Роуан във Форума на Косачите? Онези, които се възхищаваха на Годар, презираха Роуан, а всеки, който изпитваше известни съмнения в полза на Роуан, вече клонеше към Цитра. Чак сега стана ясно, че Цитра е ръкоположена от мига, в който Годар и учениците му бяха изпепелени в пожара.

— Поздравления, Цитра — рече Роуан сред многолюдното одобрително бучене. — Знаех, че ще успееш.

Тя осъзна, че дори не е в състояние да му отговори, дори не можеше да го погледне.

Косач Мандела се обърна към нея:

— Избра ли името на своя патрон?

— Да, Ваша чест.

— Тогава вземи пръстена, който ти давам, сложи го на пръста си и обяви пред Форума на Косачите в Средмерика и пред света… коя… си… ти… сега.

Цитра Взе пръстена, но ръцете ѝ така трепереха, че едва не го изпусна. Беше ѝ точно по мярка. Тежеше на пръста ѝ, а златният обков беше студен, но бързо пое от горещината на тялото ѝ. Тя вдигна ръката си, както беше виждала да правят ръкоположените кандидати.

— Избирам да бъда позната като Косач Анастасия — обяви тя. — Като най-малкия член на фамилия Романови.

Присъстващите Косачи се извърнаха един към друг и започнаха да коментират избора ѝ.

— Госпожице Теранова — обади се Свещеното острие Ксенократ, видимо недоволен. — Не бих казал, че изборът ви е особено подходящ. Царете в Русия са били известни по-скоро с разточителство, отколкото с принос към цивилизацията, а Анастасия Романова не е направила нищо съществено в краткия си живот.

— Тъкмо затова избрах нея, Ваша Светлост — отвърна Цитра, без да отмества поглед от неговия. — Тя е била продукт на корумпирана система и точно по тази причина ѝ е било отнето правото да живее. Почти същото се случи и с мен.

Ксенократ настръхна на мига. Цитра продължи:

— Ако беше останала жива, кой знае какво можеше да постигне. Може би щеше да промени света и да изчисти фамилното име. Аз избрах да бъда Косач Анастасия. Заклевам се да се превърна в тази възможна промяна.

Свещеното острие продължи да я гледа в очите и запази мълчание. Тогава един Косач се изправи и започна да аплодира. Косач Кюри. След това към нея се присъедини още един и още един и скоро целият Форум на Косачите се изправи на крака в овации към новоръкоположената Косач Анастасия.

Роуан знаеше, че са взели правилното решение. А когато чу Цитра да защитава името на историческия си патрон, ѝ се възхити повече от всякога. Ако вече не стоеше изправен, щеше да скочи на крака и също да се присъедини към овациите.

След като похвалите утихнаха и Косачите седнаха по местата си, Косач Мандела се обърна към Цитра.

— Знаеш какво трябва да направиш.

— Да, Ваша чест.

— Какъв метод избираш?

— Хладно оръжие — отговори тя. — Толкова много от изпитанията ми бяха свързани с хладно оръжие, няма защо това да се различава.

И разбира се, поднос с ножове вече беше подготвен на скрито място. Донесе го младши Косач, ръкоположен едва на Конклава на жътвата.

Роуан погледна внимателно Цитра, но тя не отвърна на погледа му. Огледа подноса с ножовете и накрая се спря на страховито на вид острие с раздвоен връх.

— Вчера използвах този, за да убия брат си — каза Цитра. — Заклех се никога повече да не го докосна, но ето че ще го направя.

— Как е той? — попита Роуан. Най-сетне Цитра го погледна. В очите ѝ се четеше страх, но също и решителност. Добре , помисли си Роуан. Нека е решителна в този момент. Ще бъде по-бързо.

— Във възстановителен център е — рече тя. — Поръчал си е мелба с горещ фъдж, щом се събудил.

— Късметлия — отвърна Роуан и погледна към грандиозната елегия от Косачи. В този момент не бяха толкова конклав, колкото публика. — Очакват шоуто — продължи той. — Ще им го осигурим ли?