Нил Шустерман - Бурята

— Той вероятно би го изял.

— Нищо чудно — наложи се да признае Цитра. В този момент мразеше Грейсън. Мразеше го, защото бе той, а не друг на негово място. Сякаш самата вселена я беше предала и тя не проявяваше никаква склонност да ѝ прости. Трябваше да се досети, че почеркът на бележката не е на Роуан. Но колкото и да ѝ се щеше да излее огорчението си върху Толивър, не можа да го направи. Не беше негова вината, че не е Роуан. А и както сама изтъкна пред Константин, Грейсън два пъти беше спасил живота ѝ.

— Имам нужда от помощта ви — продума той и в гласа му личеше неподправено отчаяние. — Нямам къде да ида…

— Откъде накъде това да е мой проблем?

— Защото нямаше да съм в тази ситуация, ако не бяхте вие!

Тя знаеше, че в думите му има истина. Мисълта ѝ се върна към момента, когато той ѝ каза — или по-точно не ѝ каза — че работи под прикритие от името на Бурята. След като бе достатъчно важна, та Бурята да използва Грейсън, за да заобиколи Разделението Косачи-държава, не беше ли редно поне да му помогне в затрудненото му положение?

— Погнали са ме и Форумът на Косачите, и Интерфейсът на властта, а сега мой враг е и онзи, който стои зад атаката!

— Явно те бива да си създаваш врагове.

— Да… а вие сте най-близкото до приятел, което имам.

Накрая Цитра съумя да потисне разочарованието си. Не можеше да го остави в такава опасност, сполетяла го заради нея.

— Какво искаш да направя?

— И аз не знам.

Грейсън започна да крачи из тясното пространство, а невъзможно черната му коса се развяваше на вятъра. За миг в съзнанието на Цитра изскочи картина на затварящи се около него стени. Той действително нямаше изход. Нищо, което би могла да каже на Константин, нямаше да помогне. Той бе готов да подложи Грейсън на кърваво Прибиране късче по късче. И дори да се застъпеше за него, резултат нямаше да има. На Форума на Косачите му бе нужна изкупителна жертва.

— Бих могла да ти дам имунитет — каза, — но щом твоята ДНК бъде регистрирана в базата данни на Форума, те ще знаят точно къде се намираш.

— И със сигурност ще са наясно чий пръстен съм целунал — добави той. После поклати глава. — Не искам да ви навличам беда.

Това я накара да се разсмее.

— Ти беше в група, която се опита да ме ликвидира, а не искаш да ми навличаш беда?

— Не принадлежах към тази група — възрази той. — Знаете го!

Да, тя го знаеше. Други биха казали, че той просто е изгубил кураж, но на нея — и вероятно само на нея — истината ѝ беше известна. Обаче при все цялото ѝ желание да му помогне, беше в пълно неведение как да стане това.

— Нима ми казвате, че на мъдрата и красива Косач Анастасия са ѝ се изчерпали идеите? — попита той. От всеки друг Цитра би го приела като неискрено ласкателство, но той не беше от този тип. Беше твърде отчаян, за да използва неискреност. В момента никак не се чувстваше мъдра и красива, но му позволи тази фантазия за Почитаемата Косач Анастасия. И после оправда комплимента му, защото нещо ѝ хрумна.

— Знам къде можеш да идеш…

Той я погледна с тъмните си умолителни очи в очакване тя да поднесе късче от мъдростта си.

— Тук, в града, има манастир на тоналисти. Те ще те скрият от Форума на Косачите.

Той, меко казано, не бе ентусиазиран.

— Тоналисти? Вие сериозно ли? Че те ще ми отрежат езика!

— Не, няма — увери го тя. — Но мразят Косачите и съм сигурна, че по-скоро ще те бранят с цената на живота си, отколкото да те дадат на тях. Питай за брат Макклауд. Кажи му, че аз те пращам.

— Но…

— Искаше помощта ми и аз ти я давам — отвърна тя. — А как ще постъпиш, зависи изцяло от теб.

И тя го остави, за да се върне в хотела навреме и да се преоблече в робата си, без да бъде видяна, а след това да даде имунитет на опечаленото семейство на актьора.