Нил Шустерман - Бурята

Стъпи върху облегалките на две седалки, така че се извиси над бягащата публика. Прибра кинжала си в ножницата му и извади шурикен с три остриета. Отне ѝ половин секунда да прецени ъгъла, и го запрати с всичка сила. Той се завъртя над тълпата, мина през фоайето и се заби в черепа на подпалвача. Той падна и изпусна и пистолета, и факлата.

Кюри си позволи един миг за тържествуване. Част от фоайето гореше, но не бе повод за тревога. След миг или два детекторите за дим щяха да се включат и спринклерите щяха да се задействат, като потушат пламъците, преди да са нанесли твърде големи щети.

Цитра разпозна младежа, известен ѝ като Грейсън Толивър, в мига, щом го зърна. Косата, дрехите и детинските рогца на слепоочията му можеха да заблудят някой друг, но стройната му фигура и езика на тялото го издаваха. И очите му. Странна смесица между такива на елен, осветен от фарове на кола, и на вълк, готов да нападне. Хлапакът живееше в постоянно състояние на колебание да се бие или да бяга.

Докато Константин раздаваше команди на подчинените си, Грейсън изтича по някакъв коридор. Кинжалът, с който Цитра бе подложила на Прибиране Олдрич, още беше в ръката ѝ. Сега щеше да се наложи да го използва срещу Толивър, макар въпреки очевидната му вина да изпитваше вътрешен конфликт. Колкото и да ѝ се искаше да сложи край на тези нападения, изпитваше потребност да го погледне в очите и да чуе истината от него. Беше ли той част от всичко това? И защо?

Когато го настигна, той държеше не друго, а брадва от противопожарно табло.

— Не приближавай, Анастасия! — извика ѝ.

Нима бе толкова глупав да си въобразява, че може да се бори срещу нея с това? Тя бе Косач, обучен в борба с всевъзможни оръжия. Бързо прецени как да го обезоръжи и да го докара до временна смърт, но миг преди това той стори нещо съвсем неочаквано. Замахна с брадвата към тръба, минаваща по стената.

Косач Константин и един гвардеец дойдоха до нея точно когато брадвата удари тръбата. Тя се пречупи от първия удар. Гвардеецът се втурна към него, като застана между Цитра и разбитата тръба и тя го окъпа с вода. Но след броени мигове водата се смени с нещо друго. Мъжът падна с викове и плътта му завря. Беше киселина! Киселина в тръбите? Как бе възможно?

Пръсна в лицето на Косач Константин и той изкрещя от болка. Плисна и по ризата на Грейсън, като разтопи част от кожата отдолу. И после налягането в тръбата спадна и пръскащата киселина се превърна в струя, която прояде пода.

Грейсън пусна брадвата, обърна се и хукна по коридора. Цитра не го подгони. Вместо това коленичи, за да помогне на Косач Константин, който си дереше очите — само дето вече нямаше очи, изцяло се бяха стопили.

В същия този миг в театъра засвяткаха светлините на противопожарната аларма и спринклерите започнаха да се въртят безполезно над пожара, като изпускаха в залата само въздух.

Грейсън Толивър. Главореза от моста. Вече нямаше представа кой е или кой иска да бъде. Но това беше без значение. От значение бе само, че си бе свършил работата. Спасил ги бе всичките!

Болката в гърдите му бе непоносима — но само за няколко секунди. Докато излезе на пряката през служебния вход на театъра, нанитите му за болка вече бяха притъпили пламтящите нерви и почувства странното цъкане на оздравителните си нанити, които се бореха да излекуват раните му. Главата му се въртеше от медикаментите, впръсквани в кръвта му, и той знаеше, че скоро ще изгуби съзнание. Увреждането не бе толкова сериозно, че да доведе до ликвидирането му или дори до временна смърт. Каквото и да се случеше сега, той щеше да живее… освен ако Константин или Кюри, или Анастасия, или някой от другите Косачи, присъстващи в театъра тази вечер, не решеше, че трябва да бъде подложен на Прибиране. Не можеше да поеме този риск и с бързо отслабващи сили се метна в празен контейнер за боклук, отдалечен на три пресечки, с надеждата, че няма да го открият.

Преди да се удари в дъното му, вече бе изгубил съзнание.