Нил Шустерман - Бурята

След като до отвличащия му маньовър остана една минута, той се обърна и се насочи към театъра. На минаване покрай кафене една от камерите на ръба на тентата му се извъртя да го погледне и той почти отклони поглед — не желаеше визуален контакт с Бурята от страх да не би тя да го съди за всичките му провали.

Гавин Блоджет рядко помнеше какво се е случило на улицата помежду службата и дома му — главно защото не се случваше нищо особено. Като толкова хора, подвластни на навиците си, той водеше лишен от усилия, но удобен живот, който не даваше признаци за промяна от векове насам. И това беше нещо добро. Та нали дните му бяха идеални, вечерите приятни, а сънищата му безметежни. Беше на трийсет и две и всяка година на рождения си ден връщаше възрастта си на трийсет и две. Нямаше желание да става по-стар. Нямаше и желание да се подмладява. Беше в разцвета на годините си и възнамеряваше да си остане там завинаги. Ненавистно му бе всичко, което го вадеше от рутината му. Затова, когато видя неприемливия да го гледа, ускори крачка с надеждата да го отмине и да си продължи по пътя. Но неприемливият кроеше други планове.

— Проблем ли имаш? — попита го с повишен тон и се изпречи пред него.

— Няма проблем — отвърна Гавин и постъпи както винаги в притеснителна ситуация. Усмихна се и избъбри: — Направи ми впечатление косата ви, не бях виждал друга тъй тъмна досега. А това рогца ли са? Аз самият не съм си прилагал телесни модификации, разбира се, но мои познати са го правили…

Неприемливият го сграбчи за ревера на палтото и го блъсна към стената. Не чак толкова, та да активира нанитите му, но достатъчно да даде да се разбере, че не се кани да остави Гавин на мира.

— Ти подиграваш ли ми се? — викна неприемливият.

— Не, не, няма такова нещо! Никога не бих ви се подиграл!

Отчасти бе ужасѐн, но друга част от него изпита вълнение, че е в центъра на всеобщото внимание. Бързо огледа обстановката. Намираше се на ъгъла на театър, в началото на улицата. Пред театъра нямаше никого, защото представлението вече беше започнало. Улицата не беше съвсем пуста, но в непосредствена близост нямаше никого. Все пак някой щеше да му се притече на помощ. Свестните хора винаги откликваха, когато някой бъдеше притесняван от неприемлив, а повечето хора бяха свестни.

Неприемливият го дръпна от стената, провря стъпало зад краката му и го блъсна на земята.

— По-добре викай за помощ — посъветва го. — Хайде, давай!

— По… помощ — заекна Гавин.

— По-силно!

Не му бе нужно друго подканване.

— Помощ! — извиси треперещ глас. — Помогнете ми!

Сега вече по-отдалечените хора забелязаха какво става. Един забързано тръгна през улицата. Двойка се зададе от другата посока, но по-важното бе, че от мястото, където бе проснат на земята, Гавин видя няколко камери, монтирани на тенти и стълбове за осветление да се завъртат към него. „Чудесно! Бурята ще види и ще вземе мерки срещу този неприемлив.“ Вероятно вече бе пратила служителите си за въдворяване на ред.

Неприемливият също погледна към камерите. Изглеждаше обезпокоен от тях, както и трябваше да е. Гавин набра дързост под защитния поглед на Бурята.

— Я бързо се махай оттук, преди Бурята да е решила да ти подмени съзнанието — изръмжа той на неприемливия.

Но неприемливият сякаш не го чу. Гледаше към пряката, където група хора разтоварваха нещо от кола. Неприемливият промърмори под носа си. Гавин не чу какво точно, но му се стори, че различи думите „първа среща“ и „киселина“. Дали пък този неприемлив не отправяше някакъв вид романтично предложение? Нещо, включващо халюциногени? Гавин бе едновременно ужасѐн и заинтригуван.

Минувачите, които бе призовал на помощ, вече бяха стигнали до тях. Колкото и да желаеше подкрепата им, беше мъничко разочарован, задето дойдоха толкова бързо.

— Хей, какво става тук? — подвикна един от тях.

Тогава неприемливият издърпа Гавин да стане от земята. Какво ли се канеше да направи? Да го удари? Да го ухапе? Неприемливите бяха непредсказуеми.

— Пусни ме — промълви Гавин. Донякъде се надяваше неприемливият да игнорира молбата му.

Но той пусна Гавин, сякаш внезапно изгубил интерес да го тормози, и забърза по пряката.

— Добре ли сте? — попита един от добрите хора, отзовали се в помощ на Гавин.

— Да, съвсем добре — отговори Гавин. А това бе леко разочароващо.

— Все едно Олимп да се премести!

Когато репликата бе изречена на сцената, асистент-режисьорът размаха лудешки ръце към Косач Анастасия.