Нил Шустерман - Бурята

За нейно огорчение Косач Кюри настоя да присъства на представлението.

— Не бих и помислила да пропусна театралния дебют на протежето си — подсмихна се тя, но Цитра знаеше истинската причина. Тя бе същата, поради която бе присъствала и на предишните две Прибирания на Косач Анастасия: не се доверяваше на Косач Константин, че ще я опази. В хладнокръвната маска на самия Косач Константин тази вечер като че се бе появила пробойна. Може би защото бе му се наложило да съблече робата си и да сложи смокинг, за да се слее с останалите присъстващи. И все пак не бе могъл изцяло да изостави знаковите си белези. Папийонката му бе в същия нюанс на кървавочервено като робата му. Косач Кюри от друга страна категорично бе отказала да се появи на публично място без виолетовата си роба. Още една причина Косач Константин да бъде бесен.

— Не би трябвало да си в публиката — каза ѝ той. — Ако настояваш да присъстваш, редно е да си зад кулисите!

— Успокой се! Ако Анастасия не е достатъчна примамка, то може би аз ще съм — каза му Косач Кюри. — А в пълен театър дори да успеят да ме убият, няма да има как да ме ликвидират. Не и ако не опожарят цялата сграда, което предвид присъствието на твоите хора е много малко вероятно.

Имаше логика в думите ѝ. Докато Цезар можеше да умре от хладно оръжие, за Косачите това не важеше. Острие, куршум, тъп предмет или отрова просто биха причинили временна смърт. До ден или два щяха да бъдат съживени и като нищо с ясен спомен за нападателя. В такъв случай временната смърт можеше да се окаже ефикасна стратегия за залавянето на извършителя.

Но после Константин им даде обяснение за своята нервност.

— Получихме сведение, че тази вечер ще има опит за покушение над вас — каза той на Косачи Кюри и Анастасия, когато публиката започна да изпълва театъра.

— Сведение ли? От кого? — поинтересува се Косач Кюри.

— Не знаем. Но приемаме предупреждението много сериозно.

— Какво се иска от мен? — попита Цитра.

— Върши онова, за което си тук. Но бъди готова да се защитаваш.

Цезар умираше в първа сцена на трето действие. Пиесата имаше пет действия и в последното духът му се появяваше, за да тормози убийците му. И друг актьор би могъл да изпълни ролята на духа, но сър Албин Олдрич смяташе, че това ще отнеме от въздействието на неговото Прибиране. Ето защо се реши пиесата да бъде приключена след убиването на Цезар, което щеше да лиши Брут от прочутата му реч „Приятели, римляни, съграждани, насочете слух към мен“. Никой нямаше да предизвика безредици и хаос и да отвърже кучетата на войната. Вместо това лампите в залата щяха да се включат и да осветят стъписаната публика. Нямаше да има извикване пред завесата. Завесата всъщност изобщо нямаше да се спуска. Действително мъртвото тяло на Цезар щеше да остане на сцената, докато и последният зрител не напуснеше залата. Така последният актьорски миг на Олдрич щеше да бъде белязан от неспособност да се изиграе нещо повече.

— Може да откраднете моето физическо безсмъртие — каза той на Косач Анастасия, — но с това финално представление ще живея винаги в аналите на театъра.

Докато сградата се пълнеше с любители на театралното изкуство, Косач Константин дойде при нея зад кулисите.

— Не се плаши — каза ѝ. — Тук сме да те браним.

— Не съм уплашена — отвърна му.

А всъщност беше, но по-голям от страха бе гневът, задето е набелязана за мишена. Усещаше и лека сценична треска. Съзнаваше, че е глупаво, но не можеше да се отърси от нея. Да играе в театър. Какви ли не ужасии трябваше да изтърпява заради професията си.

Залата бе препълнена и макар никой да не знаеше, присъстваха повече от двайсет предрешени офицери от Гвардията на Острието. Програмата съобщаваше, че зрителите ще станат свидетели на нещо невиждано до този момент на средмериканска сцена. И макар хората да проявяваха известно съмнение към това, бяха и любопитни какво може да е.

Докато Косач Анастасия чакаше зад кулисите, Косач Кюри зае мястото си до пътеката на пети ред. Стори ѝ се тясно и неудобно. Беше висока жена и коленете ѝ се притискаха в предната седалка. Повечето от зрителите наоколо ѝ бяха стиснали здраво програмите си, изнервени, че ще трябва да прекарат вечерта в близост до Косач, заподозрели, че е там, за да подложи някого от тях на Прибиране. Само мъжът, седнал до нея, проявяваше общителност. Дори нещо повече от общителност — беше бъбрив. Имаше подобни на гъсеница мустаци, които потрепваха, когато говореше, и Косач Кюри с мъка сдържаше смеха си.