Нил Шустерман - Бурята

Роуан в никакъв случай не бе имал предвид това, но преди да е успял да каже нещо, Тайгър заговори:

— Роуан, струва ми се, че съм влюбен. Не… знам със сигурност, че съм влюбен. Спарингът с нея е като секс. Дори по-добър от секс!

Роуан затвори очи и поклати глава, като се помъчи да прогони образа от съзнанието си, но бе твърде късно. Той бе пуснал корени там и никога нямаше да си иде.

— Ела на себе си! Нещата няма да се развият както си представяш.

— Хей, имай малко вяра в мен — засегна се Тайгър. — Вярно, по-възрастна е с няколко години от мен. Но веднъж щом стана Косач, това ще е без значение.

— Казала ли ти е изобщо правилата? Запозна ли те със Заповедите за Косачите?

Това явно го изненада.

— Правила ли има?

Роуан се помъчи да измисли някакъв свързан отговор, но си даде сметка, че това е невъзможна задача. Какво можеше да му каже? Че изумруденият Косач бе чудовище и социопат? Че Роуан се бе опитал да я ликвидира, но тя не се поддаваше на ликвидиране? Че ще сдъвче Тайгър и ще го изплюе без сянка от угризение? Тайгър просто щеше да го отрече. Истината бе, че той отново бе поел към размазване — ако не физически, то в главата си. Вече се бе прехвърлил отвъд ръба и сега гравитацията имаше думата.

— Обещай ми, че ще си държиш очите отворени, и ако видиш или усетиш нещо нередно, ще се махнеш от нея.

Тайгър отстъпи назад и изгледа Роуан с неодобрение.

— Какво е станало с теб, човече? Винаги си бил скептик, но чак да искаш да попариш първите силни чувства, които някога съм имал, е прекалено!

— Просто бъди предпазлив — настоя Роуан.

— При следващия спаринг не само ще те поваля, а ще ти набутам думите обратно в гърлото да ги изядеш — закани се Тайгър. После се усмихна. — Но вкусът им ще ти хареса, защото страшно много ме бива.

— Искам да знам защо правим това — настоя Грейсън пред Пюрити два дни преди началото на операцията им по ликвидирането на Косачи.

— Ти го правиш за себе си — каза му тя. — Правиш го, защото искаш да си напук на света също като мен!

Това само го разгневи още повече.

— Ако ни пипнат, ще подменят съзнанието ни, знаеш го, нали?

Тя му отправи типичната си крива усмивка.

— Рискът прави начинанието още по-вълнуващо.

Искаше му се да ѝ се разкрещи, да я разтърси, докато тя разбере колко е нередно това, но знаеше, че така само ще събуди подозренията ѝ. А най-важното бе тя да не го подозира. Доверието ѝ бе всичко за него. Та макар и това доверие да бе съвършено неоснователно.

— Чуй ме — заговори той спокойно, колкото можа, — очевидно е, че онзи, който иска тези Косачи ликвидирани, излага на риск нас вместо себе си. Най-малкото имам право да знам за кого го вършим.

Пюрити вдигна ръце нагоре в жест, издаващ нетърпение.

— Има ли значение? Ако не искаш да участваш, недей тогава. Бездруго не си ми притрябвал.

Това го нарани повече, отколкото бе склонен да покаже.

— Не че не искам да участвам — каза ѝ. — Но ако не знам за кого го правя, ще се чувствам използван. От друга страна, ако знам и все пак го свърша, аз ще съм този, който ще използва използвача.