Нил Шустерман - Бурята

Разделиха се и отново взеха да се обикалят. Очевидно Тайгър бе станал по-силен. Физиката му бе укрепнала също като на Роуан. Косач Ранд добре го бе тренирала, но Бокатор на Черната вдовица изискваше повече от физическа мощ. Имаше и интелектуален аспект, а там Роуан печелеше предимство.

Роуан започна да нанася удари с предвидими движения, убеден, че Тайгър ще успее да ги контрира. Остави се да бъде повален, но така, че да съумее да се изправи бързо, преди Тайгър да го е приковал. Виждаше как самочувствието на Тайгър расте. Не беше нужно много егото му да се напомпа до лесно податлив на спукване балон. И когато моментът назря, Роуан налетя върху Тайгър с комбинация от движения, която бе съвършено неочаквана. Бяха противоположни на онези, които би предприел Тайгър, и антитеза на това, което би предвидил. Плюс, че Роуан използваше свои оригинални движения извън стандартния комплект 341 на Бокатор. Тайгър дори не подозираше за съществуването на такива.

Роуан повали Тайгър и го прикова без възможност да се измъкне. И все пак Тайгър не желаеше да се предаде. Наложи се Ранд да обяви поражението му, при което Тайгър се затръшка мелодраматично.

— Той игра нечестно — настоя.

— Нищо подобно — отсече Ранд. — Просто е по-добър от теб.

— Но…

— Млъкни, Тайгър — нареди тя.

И той млъкна. Подчини ѝ се, сякаш бе неин домашен любимец, и то не от екзотичните и опасните. По-скоро като смъмрено пале.

— Ще трябва да поработиш върху уменията си.

— Добре — отвърна Тайгър и пое към стаята си намусен, но не преди да отправи едно последно заяждане към Роуан. — Другия път ще те изям.

След като той си отиде, Роуан се зае да оглежда скъсаната си фланелка и синината, която вече заздравяваше. Прокара език по зъбите си, защото бе поел нелек удар по устата, но установи, че там няма поражение. Нещо повече, предните му зъби бяха пораснали до нормалния си размер.

— Добро представяне — обади се Ранд, поддържаща няколко стъпки дистанция помежду им.

— Може би теб би трябвало да атакувам — предизвика я Роуан.

— Ще ти прекърша врата за секунди — отвърна тя. — Също тъй безмилостно, както ти го стори с приятелката си миналата година.

Тя се опитваше да го улови на въдицата си, но той нямаше да захапе стръвта.

— Не бъди толкова сигурна — каза ѝ.

— О, сигурна съм — увери го тя. — Само че не проявявам интерес да го докажа.

Роуан подозираше, че тя е права. Знаеше колко е добра, та нали тя самата беше част от неговото обучение. Известни ѝ бяха всичките му хитри ходове, а разполагаше и с изобилие от свои.

— Тайгър никога няма да ме победи. Знаеш го, нали? Може да владее движенията, но не му стига ум за това. Мога да го поваля когато си поискам.

Ранд не го отрече.

— Ами трепи го всеки път тогава — подхвърли.

— Какъв е смисълът в това?

Но тя не отговори, а поръча на пазачите да го отведат в стаята му. Този път милостиво му бе спестено връзването за леглото, но бравата бе три пъти заключена отвън.

Около час по-късно Тайгър дойде да го види. Роуан си бе мислил, че може да му е ядосан, но Тайгър не беше злопаметен.

— Другия път здраво ще те подредя — закани се, а после се разсмя. — Ама така, че нанитите ти луди ще станат.

— Чудесно — отвърна Роуан. — Най-сетне нещо, което да очаквам с нетърпение.

Тайгър го приближи и прошепна:

— Видях пръстена си. Косач Ранд ми го показа веднага щом те докараха тук.

И тогава на Роуан му просветна.

— Това е моят пръстен.

— Какви ги говориш? Ти никога не си имал пръстен.

Роуан прехапа устни, за да не каже нещо повече. Искаше да признае пред Тайгър цялата истина за Косач Луцифер и за всичко, което бе вършил през последната година, но каква полза би имало? Във всеки случай така нямаше да спечели Тайгър на своя страна, а Косач Ранд можеше да го извърти срещу Роуан по десет различни начина.

— Имах предвид… пръстена, който щеше да е мой, ако бях станал Косач — изрече Роуан накрая.

— Хей… — продума съчувствено Тайгър. — Знам, че сигурно ти е било криво да минеш през всичко това, а после да те изритат обратно на улицата. Но ти обещавам, че стане ли веднъж пръстенът мой, ще ти дам имунитет.

Не помнеше Тайгър чак толкова наивен. Може би защото двамата бяха еднакво наивни в дните, когато за тях Косачите бяха същински титани, а Прибиранията — истории, които чуваш за разни непознати хора.

— Тайгър, познавам Косач Ранд. Тя те използва…

Тайгър се ухили.

— Още не — заяви, — но нещата определено вървят в тази посока.