Нил Шустерман - Бурята

Мария разгледа изучаващо чинията си и отново започна да яде. Апетитът ѝ се върна, след като се бе освободила от демоните си.

— Знам, че вярванията на тоналистите са нелепи — каза Цитра, — но вероятно някои хора намират нещо завладяващо в тях.

— И пуйките така възприемат дъжда — посочи Мария. — Вдигат очи нагоре, отварят човки и се удавят.

— Не и пуйките, отглеждани от Бурята — отбеляза Цитра.

Мария кимна.

— Точно потвърждение на мисълта ми.

Роуан се събуди в непознато легло в стая, която никога не бе виждал. Веднага усети, че вече не е в Средмерика. Опита се да се размърда, но ръцете му бяха вързани за конструкцията на леглото. И не просто вързани, а стегнати с кожени каишки с катарами. Усещаше тъпа болка в гърба и въпреки че устата му вече не беше запушена, имаше странно усещане в нея.

— Крайно време беше да се събудиш. Добре дошъл в Сан Антонио!

Той се обърна и за своя изненада насреща си видя седнал не някой друг, а Тайгър Салазар.

— Тайгър?

— Помня, че ти винаги присъстваше в съживителния център, когато се събуждах след размазване. Реших, че мога да ти върна жеста.

— Бил съм във временна смърт ли? В съживителен център ли съм? — Но още като го казваше, знаеше, че не е.

— Не, не си бил мъртъв — отвърна Тайгър. — Само в безсъзнание.

Главата на Роуан бе позамъглена, но той не бе забравил обстоятелствата в дома на Косач Брамс, поради които бе изгубил съзнание. Прокара език по зъбите си и осъзна, че нещо с тях не е наред. Бяха неравни и много по-къси, отколкото трябваше. Гладки, но по-къси.

Тайгър го забеляза какво прави.

— Някои от зъбите ти бяха избити, но порастват отново. Вероятно до ден-два ще са в нормалното си състояние. И това ми напомня… — Той се пресегна към нощното шкафче и му подаде чаша мляко. — За калций. Иначе оздравителните ти нанити ще го отмъкнат от костите ти. — После си припомни, че Роуан е вързан за леглото. — О, да бе, вярно. — Огъна сламката към устните на Роуан, така че да може да пие. И макар Роуан да имаше хиляди въпроси, пое сламката, защото повече от всичко беше жаден.

— Защо ти трябваше да се бориш, когато те хванаха? — почуди се Тайгър. — Ако им се беше оставил, нямаше да пострадаш и нямаше да се наложи да те връзват.

— Какви ми ги приказваш, Тайгър?

— Тук си, защото ми трябваше спаринг-партньор — обясни Тайгър. — И аз поисках теб.

Роуан не беше сигурен, че го е чул правилно.

— Спаринг-партньор?

— Момчетата, които отидоха да те доведат, казаха, че си се държал като първокласен гадняр. Нахвърлил си им се и те нямали друг избор, освен да ти отвърнат с удари. Можеш ли да ги обвиниш?

Роуан можа само да поклати глава невярващо. Какво ставаше тук?

Тогава вратата се отвори и ако дотук моментът бе странен, сега вече стана сюрреалистичен.

Защото пред Роуан стоеше мъртва жена.

— Здравей, Роуан — заговори Косач Ранд. — Радвам се да те видя.

Тайгър смръщи вежди.

— Какво, вие познавате ли се? — После се замисли за миг и възкликна: — О, вярно, и двамата бяхте на онова парти! Същото, на което спасих Свещеното острие от удавяне!

Роуан усети изпитото мляко да се връща, закашля се и се задави с него. Наложи се отново да го преглътне и да го задържи с мъка. Как бе възможно това? Той я бе ликвидирал! Беше ликвидирал всички тях — Годар, Чомски и Ранд — бяха изгорели на пепел. Но ето я, възкръснала от пепелта като ярък зелен феникс.